SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Дойдох заради Коко Динев, но питах Сержиньо и Кулибали, признава нападателят.

Гарра Дембеле се превърна в любимец на феновете на Локо (Пд) само за два мача. Френският нападател от малийски произход има страхотна визита до 20-годишна възраст, но след това тръгва стремително надолу. Проблеми извън терена, непрофесионално отношение и поредица от контузии го отдалечават от големия футбол и Дембеле е принуден да търси пробив в Дания и втора дивизия на Гърция. Тази зима е дошло предложението от Локо (Пд) и тъмнокожият футболист е видял в него шанс да скъса с проблемите и непостоянството. Ето какво мисли самият Дембеле.

- Гарра Дембеле, би ли се представил с няколко думи?

- Започнах да играя футбол в прочутата школа "Клерфонтен", като останах там 3 години. След това подписах договор с Оксер и бях 4 години и половина там, като играех за втория отбор. Минах през датския Орхус и гръцкия Пиерикос, преди да дойда в Пловдив.

- Кой те доведе в Локомотив?

- Президентът г-н Коко Динев. Той има контакти в Гърция, където са ме препоръчали, и той ме покани да играя в Локомотив. Говорих с португалеца Сержиньо, с когото бяхме заедно в Пиерикос, а преди години е играл във Вихрен. Той ми разказа много хубави неща за г-н Динев и ме убеди, че си струва да опитам в България. Допитах се и до Мамуту Кулибали, който е във Варна. И той ми каза добри думи за България и реших да пробвам. Има и нещо друго - в Локомотив съм с Юнес Бенжелюн, с когото сме играли заедно в Истр, там беше и Кулибали. За мен беше добре да има близък човек до мен, за да си помагаме, докато се адаптираме.

- Какви са първите ти впечатления от България?

- Още свиквам и ми е трудно.Когато пристигнах,съблекалните на стадион „Локомотив“ бяха в ремонт и беше грозна картинка.Сега обаче всичко е наред - президентът ни се е заел да промени клуба и да го върне на върха. Ние сме тук, за да му помагаме.

- Как общуваш с треньора и съотборниците и научи ли вече някои български думи?

- Не, още не разбирам нищо на езика ви. Много ни е трудно, защото повечето колеги не говорят английски, а други знаят едва няколко думи. Треньорът Шенсой говори езика и ни обяснява подробно на мен и Бенжелюн какви са му изискванията. Преди всеки мач прекарваме повече време в стаята му, за да ни разясни какво очаква от нас.

- Наясно ли си, че Локомотив се бори да не изпадне?

- Да, още сме в зоната на изпадащите, но вече сме на две точки от чертата. С още една победа можем да се изкачим на безопасна позиция. Ясно е, че през есента е имало много проблеми, но сега нямаме оправдания. Казаха ми, че преди е имало и финансови проблеми, забавяне на плащанията. Увериха ни, че вече всичко ще е наред.

- Дебютира срещу два от най-добрите отбори в „А“ група - ЦСКА и Черноморец, какво е нивото на българското първенство?

- За мен беше удоволствие да играя още първия кръг в София. Освен това разбрах, че левият защитник на ЦСКА, срещу когото играх (б.а. - Костадин Стоянов), е национал. Видях го в края на контролата с Полша. Футболът в България е по-различен, но вярвам, че бързо ще свикна.

- Какво му е по-различното?

- Няма да го сравнявам с втора гръцка дивизия, откъдето идвам, но се играе по-бавно, отколкото във Франция. Прави впечатление обаче, че българите играят добре с топката.

- От какъв произход си?

- Майка ми и баща ми са от Мали, но съм роден и израснал във Франция.

- Знаеш ли, че малкото ти име подхожда много на новия ти отбор?

- Да, обясниха ми какво означава гара на български. Доколкото знам, това е малийско име, но няма някакъв определен смисъл. Странно е, че на езика ви има такава дума.

- Разгледа ли вече Пловдив?

- Не ми остава време. Всеки ден тренираме от 15,00 часа, а след заниманието вече се стъмва. Каня се да отида и до София. Там играе Раис Мболи, с когото сме били заедно в юношеския национален отбор на Франция до 17 години. В неговия отбор Славия има още един французин, на когото забравих името (б.а. - Стив Ренет).

- Преди три-четири години към теб е имало сериозен интерес от големи английски и италиански клубове, защо не се стигна до договор?

- Имах проблеми по това време. Сигурно знаете, че ме забъркаха в дело за изнасилване. Бях в Рим, за да подпиша в Лацио, но американска студентка подала жалба, че съм я изнасилил. Заведоха дело срещу мен и въпреки че ме оправдаха, ми излезе име. Загубих много, защото клубовете се отдръпнаха от мен. А всичко бе скалъпено и се опитаха да измъкнат пари от мен. Това ми беше добър урок.

- Тръгнал си във футбола редом до известни имена.

- Да, в Клерфонтен бях заедно с Абу Диаби от Арсенал, Атем Бен Арфа от Олимпик (Марсилия), Рикардо Фати от Рома, вратаря на Монпелие Жофроа Журдрен и Абиб Белаид, който е собственост на Айнтрахт (Франкфурт), но играе като преотстъпен в Булон. Имах късмета да попадна в най-добрата школа. Бяхме селектирани 5000 деца, от които подбраха само 24. Аз първи подписах професионален договор с Оксер, но ето, че всички други играят за по-големи клубове от мен. Не съм се отчаял, ще дойде и моят ред.

- Какво си пожелаваш?

- Да постигна успехи с Локомотив. На първо време единствената цел е да се спасим, но догодина трябва да сме много по-силни. Имам договор с клуба за година и половина, после ще видим. Дано да тръгна нагоре с отбора.

ХРИСТО БОНИНСКИ

Снимка: Цветан Инджов/ SportaBg.com

Интервю: Меридиан мач