SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Поредният цирк наречен български футбол се проведе днес на стадиона в Перник. В така наречения мач от кръга в "А" група, който повече приличаше на корида или кална баня, Монтана и Миньор се опитаха да изиграят своя мач.

Но какви усилия трябва да положиш на терен, в който има един ред трева и една голяма площ кал в средата му? Какъв стил и схема да използваш на терен, в който след всяка крачка потъваш до кокалчетата? Как трябва да вкараш гол, след като наказателното поле прилича на блато, а излизането от него понякога е невъзможно?

И тук се запитвам защо, аджеба, беше нужно да се проведе този мач? Кому е нужно да се изпоконтузи половината ти отбор, защото в такава обстановка под краката ти е като все едно не ти управляваш себе си,а си кукла на конци. Кому е нужно вместо да се изчака що-годе да се оправят в така окаяното и без това състояние на стадионите? Кому бе нужно този фарс. Отговорът на този въпрос се крие много дълбоко, а той започва от институцията БФС. Но нека забравим това подобие на мач.

Тука идва ред въпросът "Кой даде лиценз на такъв стадион"? Стадион, чийто тревно покритие на места не се виждаше от локви и калища...А може би дори и го нямаше. До кога ще продължаваме с тези циркове, заради които ставаме за смях всеки ден. Нормално ли е за отбор от "А" група да имаш стадион, който да прилича на напоена сгурия. И най-интересното е "Какви изисквания трябва да имаш, за да може твоя стадион да приеме мач от първенството". Но не са виновни тези, които ядат от баницата, а тези които им я дават. Защото това днес бе поредното доказателство за неадекватните решения на Боби Михайлов и компания. Какъв акъл трябва да имаш да оставиш да се играе такъв мач, каква заинтересованост трябва да имаш, че да не ти пука в какво играят два тима?

Това не засяга само стадиона на Миньор, това въжи в пълна сила и за тези на Славия, Локомотив (София), Локомотив (Пловдив), та дори на водещите отбори като Левски и ЦСКА. Днес отново ще наблюдаваме как 22-ма ще се боричкат, блъскат и падат в калта в своя опит да успеят да помогнат на своя тим и да зарадват феновете си. Ето, 5-ти ден Драгомир Окука и неговия отбор тренират в зала, не помирисват стадион,подготовката им за мача е накъсана и меко казано провалена, а теренът им бе почистен чак в петък. Излишно е да споменавам в какво състояние е сега и как утре ще се изиграе мача в Мездра-какво удоволствие ще достави този мач на феновете?

Питам се аз, защото мачовете от "В" групите и част от "Б" бяха отложени, а тези от "А" не. Та какво се заблуждаваме-ние имаме 1-2 стадона, клубни, които стават дори в нормални условия за игра, а какво остава, когато падне сняг, завали пороен дъжд или ни се стовари друго природно бедствие. С какво стадиона на перничани е по-добър от този на Банско например, че да се играе след 3 дни валеейки сняг? Как за един-два дни да се оправят нашите стадиони, на които даже и отводнителни системи няма? С магическа пръчица ли?

Но да забравим този кръг, да забравим и бъдещите, в които трябва да се изиграят мачове, а гледки като вчерашната ще бъдат в пъти повече. Стигаме до 2012, когато в сила влизат много нови изисквания за стадионите. А очакванията ние да ги покрием са доста песимистични, което значи, че ще достигнем до такова дъно на нашия футбол, в което само 1-2 стадиона ще покриват тези изисквания. Е, какво правим тогава? Как ще играем мачове, в които на единия стадион му пада трибуната, на другия ремонтът продължава 2-3 години, на третия пък се измъкват с оправдания, че от общината не им го отпускат на концесия и затова тоалетните приличат на квозет на село, а съблекалните на плевня. До кога ще продължаваме така, до кога ще затъваме и ще сме най-мизерни в Европа, считани за последна дупка на кавала? Какво е нужно, за да тръгнем нагоре? Въпроси, въпроси, но без отговори. Типично по български. Кучето си лае, кервана си върви, а нашите отбори правят с по 2-3 месеца почивка, а когато почне първенството, терените стават "На кишааа", както се пее в една песен. Тежко е да гледаш нашата българска футболна реалност с терени, приличащи на ниви и ливади, но с ръководители и управници, чиито претенции удрят Господ. Тъжно, но ФАКТ!