SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

През този сезон жребият бе такъв, че на Левски му се наложи първи от всички претенденти за титлата да изиграе възловите си мачове. Програмата на „сините“ бе такава, че ги противопостави още в началните кръгове на Литекс, Славия, Локо (Сф) и ЦСКА.

От тази компания само „белите“ бяха победени, и то категорично, но те от много отдавна не са критерий за класа. Мястото им в класирането също е по-ниско от останалите отбори, с които Левски игра, и това също доказва, че мерилото в България този сезон трябва да са Литекс, Локо (Сф) и ЦСКА. Какво обаче стана в тези три мача. В тях Левски отправи общо три удара в очертанията на вратите на съперника. Сърмов уцели вратата при един фаул в Ловеч, Николай Димитров „изплю“ веднъж топката в ръцете на Левашки в „Надежда“, а Христо Йовов пробва да изненада Здравко Чавдаров от корнер във вечното дерби. С много насилване изпълнението на Бижутера го броим за удар...

По принцип дори на човек, който хабер си няма от футбол, трябва да му е ясно, че един отбор няма как да спечели мач и да вкарва голове, без да отправи поне един точен удар. В Левски обаче това явно няма кой да го проумее, а играчите се плашат да обстрелват вратата на съперника. За съжаление не само ударите и по-скоро тяхната липса е проблем. Дори и стигането с някакви смислени комбинации и пасове до наказателното поле на противника се осъществява трудно от играчите. Освен това липсват въобще какъвто и да било облик, каквато и да е физиономия на отбора. Георги Иванов е и винаги ще си остане голям играч със запазено място в историята на клуба и точно затова продължава да се ползва с доверието на феновете. Все още спомените им за подвизите му на терена са твърде пресни и ги карат да проявяват търпимост - такава, каквато основателно нямаше към арогантния Емил Велев. Гонзо обаче очевидно сгреши, когато в края на есенния полусезон заяви, че напролет Левски ще бъде по-силен. Логично бе да е така. Георги Иванов се обосноваваше с факта, че отборът вече няма да играе в Европа и няма да има двойно по-сгъстена програма от конкурентите си. Събитията обаче опровергаха Гонзо – очевадно е, че Левски не е по-силен сега. Дори напротив. През есента и при Ратко Достанич тимът губеше, но играеше малко по-добре. Доста от загубите бяха нелепи и незаслужени. А сега, особено тази от Локо (Сф) изглеждаше дори твърде минимална на фона на бездушието и безпомощността на „сините“. Оттук до края Левски и с 10:0 да бие във всеки мач, впечатлението, че отборът е по-слаб дори от есента, няма да се промени. Дербитата вече минаха и Левски не вкара гол в тях. В Ловеч и столичния квартал „Надежда“ загуби, меко казано, безславно. Ако трябва да се открои нещо положително от тези 3 дербита - с Литекс, Локо (Сф) и ЦСКА, то е за статистиката. А именно, че Левски за 23-та поредна година успя да не загуби от ЦСКА поне в едно от двете издания на вечното дерби за сезона.

Извън този исторически детайл при очевидната немощ на отбора във възловите двубои изниква въпросът трябва ли този Левски да играе в евротурнирите? И ако не играе, трябва ли да се правят трагедии от това? И на двата въпроса отговорите клонят към отчетливо НЕ. Със сигурност е за предпочитане Левски да не играе в Европа, отколкото да участва и да се издъни още срещу първия съперник. С това, което представлява отборът сега, е твърде вероятно да се стигне до ранен провал. Е, ако се паднат някакви келнери и ресторантьори като андорците от Санта Хулия, вероятно ще бъдат победени без проблеми от „сините“. Но с всеки по-грамотен тим мъките са гарантирани. Шансовете Левски да се преобрази тотално със силна селекция през лятото изглеждат нищожни. Собственикът Тодор Батков продължава да твърди, че в момента цел номер 1 пред него е да осигури финансовото оцеляване на клуба в условията на жестока финансова криза. Нищо повече. При това положение пари за селекция няма да има и Левски най-много да се подсили с някой нов Миро Антонов. Нищо против момчето, но засега трансферът му се очертава като неуспешен. И не само неговият.

При цялата тази нерадостна картинка на „Герена“ Левски вече може да се счита за абдикирал от борбата за титлата. Целта трябва да се промени в движение и да стане Лига Европа. Точно това вече се чува и от изказванията на играчи и треньори. Но дори и тази цел да не се постигне, няма да е фатално. Да – хубаво е да играеш в Европа. Дори и да губиш, печелиш пари, печелиш и опит. Виждаш си нивото, виждаш докъде си стигнал. Левски вече 19 години без прекъсване (рекорд за България) играе в евротурнирите. Той е и единственият тим, който за този период направи нещо наистина значимо и стойностно - 1/4-финал за УЕФА и историческо класиране в групите на Шампионската лига. Сега обаче великите времена отпреди 4-5 години няма как да се повторят. Затова неучастието в Европа може и да е по-добрият вариант от самоцелно присъствие на Кубертеновия принцип.

Източник: ''Меридиан мач''