SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Нов сезон, нов треньор. Традиция в ЦСКА през новия век. Днес договор подписва Павел Дочев, бивш футболист на “Локомотив” (Сф) и “червените”, живял в Германия в последните 19 г. И той е едно от доказателствата, че ЦСКА изстрелва към Европа - прати го в “Хамбургер” в далечната 1992-ра.

Днес 45-годишният Дочев се връща като полугерманец. Не само заради немския си паспорт. Видял е много, научил е много, заслужил е признание в страна, където не свалят лесно шапка на наемник от странство. Няма друг български треньор, обявен за №1 в историята на чужд клуб - “Падерборн”. С други думи, ЦСКА взе “български чужденец”.

Дочев знае как се прави футбол, но в Германия. Джунглата, наречена “А” група, обаче е друга бира и приятели няма. “Не ме е страх! Доверявам се на възможностите и знанията си. Който не иска да види мечката, не ходи в гората”, казва в края на интервюто за “Труд” новият треньор на ЦСКА. През цялото време той излъчва увереност. Всяка дума е премерена до сантиметър.

Сега остава шефове и фенове да позволят на Дочев да направи един германски ЦСКА. А това е гаранция за успех.

- Как се чувствате в България след почти 20-годишно отсъствие, г-н Дочев?

- Да ви кажа честно - България е феномен. Тук има много хубави неща - природа, кухня, приятели. Винаги е удоволствие да съм в родината си. Да, има и отрицателни неща, но се съобразявам с тях. Но хайде стига сме говорили само лошо за България. Научили сме се да се вглеждаме в негативното. За мен това е родният дом. Кръвта вода не става. Например в Германия хората плануват сега лятната си почивка за догодина. Канят ме на рожден ден след три месеца, а аз не знам дали ще съм жив още. Германците са положителни хора, но и много стандартни.

- Ставате ли треньор на ЦСКА?

- Има още няколко детайла за уточняване, но не са проблем. Утре (б. а. - днес) трябва да подпиша договора.

- ЦСКА беше трамплинът към германския футбол. Сега той ли е трамплинът към ЦСКА?

- И да, и не. Наистина чрез “червените” отидох в “Хамбургер”. И ЦСКА винаги ще бъде мястото, където бих се завърнал. Ясно ми е колко ще е трудно. Ще се сблъскам с позабравени и дори непознати неща.

- Знаете ли въобще с какво се захващате?

- Предполагам. Доверявам се на себе си. Сигурен съм в качествата си. Предизвикателството е огромно. ЦСКА е престижен клуб, уважавам всички съперници. Искам да се концентрирам върху отбора, работата. Ще се опитам да игнорирам останалите пречки.

- Какво е впечатлението от мачовете на ЦСКА, които гледахте?

- В България има силни футболисти и добри треньори. Виждам една голяма слабост на футбола ни - липсата на дисциплина и организация. Това трябва да се промени.

- С българи или чужденци ще градите новия отбор на ЦСКА?

- Такова деление не трябва да има. И стига сме злоупотребявали с него. Вече сме една обединена Европа. Когато за първи път отидох да играя в Германия, хората направиха всичко възможно, за да не се чувствам чужденец. Колкото и да смятаме германците за студени. Чужденецът трябва да се напасва към действителността. Ако живееш с тази мисъл в подсъзнанието, няма да имаш проблеми. Да отговоря на въпроса ви - разбира се, смятам, че трябва да се даде повече възможност на млади български футболисти. Трябва приоритет, но не и да се фиксира само върху наши играчи. Чужденците обикновено допринасят за разликата. Както се казва, те са солта на супата.

- Красимир Балъков наложи немски порядки в “Черноморец”. Ще направите ли същото в ЦСКА?

- Няма да копирам Балъков. Не мога да копирам и системата на “Черноморец”. Само респект за тях - инвестират не само в първия отбор, но и в базите, в юношите. Опитват да крачат по европейски стандарти. Естествено и аз искам да съм така, но нямам възможностите на Балъков. Не мога да кажа, че пет години ще градя отбор. Съзнавам какви са целите на ЦСКА и не търся разбиране, оправдание. В Бургас вървят по правилния път. Имат време. В ЦСКА това е немислимо. Но съм убеден - ние трябва да постигаме резултати краткосрочно, но мислейки дългосрочно. Трябват титли, но и перспектива. Грешно е всеки сезон да започва с нов треньор, нова селекция, медицински щаб, какво ли още не.

- Знаете ли, че ЦСКА е месомелачка за треньори?

- В днешното общество е така - където няма успехи, няма работа. Претенциите на ЦСКА са високи. Клубната философия е правилна. Не мислете, че няма да дойдат загуби, лоши периоди. Важното е да си убеден, че работиш правилно.

- Поставиха ли ви като условие задължително да сте шампион?

- Не е нужно да ми го поставят, за да го съзнавам. Аз само за титла ще се боря. Гаранции никой не ми е искал. Аз ще гарантирам, че ще дам най-доброто от себе си.

- Колко мача на ЦСКА гледахте?

- Два на живо и десетина по телевизията.

- Ще преодолеете ли културния шок - от перфектните бази в Германия на българските “поляни”?

- Това е проблем, който е съвсем реален. Ще ми е трудно. Условията пречат на футбола ни. По-добре да имаме малки, кокетни стадиони. Без писти, с хубава трева. Да идват повече хора, да виждат футбол, а не как топката подскача. И “Барселона” да дойде тук, няма да си я подава толкова добре, колкото гледаме всяка седмица.

- Изисквахте ли от ЦСКА подобряване на условията?

- Говорихме. На Панчарево ще се направят още два терена, нови съблекални. Дотогава обаче трябва да се импровизира. Работиш това, което можеш, а не което искаш.

- На какво ви научиха двете десетилетия в Германия?

- Обогатиха ме като футболист и треньор. Наблюдавам нещата от друга перспектива. Не искам да твърдя, че съм по-умен от другите. Имах щастието, че съм видял как е в Германия.

- Актуална тема са треньорските лицензи. Какъв е вашият?

- Първо бях три години треньор на юноши. След това кандидатствах в прочутата и у нас Кьолнска школа. Бяхме 120 души, от които ни приеха само 24. Държал съм изпити по теория, практика, медицинска тематика. През 2000 г. завърших школата. Имам дипплома за т. нар. “фусбал лерер”, или на български преведено - футболен учител. Това се равнява на лиценз “Про”. Мога да бъда треньор на всяка точка на планетата.

- Какво помните от награждаването ви за треньор № 1 в историята на “Падерборн”?

- Това е моят втори дом. Бих казал, дори първи, защото семейството ми живее там. “Падерборн” ми е дал много положителни емоции, но и много разочарование. Никакъв специален предмет не пазя. Само спомените. Не мисля, че някога бих се върнал в “Падерборн”. Той е затворена страница за мен.

- Защо?

- Два пъти влязохме във втора Бундеслига и не можах да бера плодовете на работата ми. Имаше неразбирателство с президента и мениджъра. Не приех да работя, както те искаха. Човек не трябва да казва никога, но връщане към “Падерборн” няма. Сега мисля, че с ЦСКА предприемам нова и решителна крачка в кариерата ми.

- Помните ли как щяхте да победите Жозе Моуриньо?

- О, връщате ме на един интересен приятелски мач, на страхотен празник. Бяхте там и видяхте с очите си какво беше на стадиона в Падерборн. Представихме отбора срещу “Порто”, който току-що беше спечелил Купата на УЕФА. А Жозе Моуриньо не беше името, което всички познават сега. Биха ни с 1:0. А няколко дни по-рано ние спечелихме със същия резултат срещу ЦСКА, който беше на лагер в Германия. Срещу български съперници имам все успехи в контроли. Победих по веднъж “Локо” (София) с 3:1 и “Беласица” с 3:0.

- Коя е най-голямата ви победа като треньор?

- Няколко са, но не искам да ги деля или да се хваля. Не са кой знае колко сензационни. Всяка победа ми е ценна.

- Кой е най-силният ви мач?

- Срещу ЦСКА беше. С екипа на “Локомотив” (Сф) вкарах гол на Илия Вълов. ЦСКА ни беше удобен съперник. Моят гол беше победен. Не вкарвах често, а тогава дори успях с левия крак.

- Имало ли е вариант преди ЦСКА да станете треньор на друг български отбор?

- Имало е разговори, но не и конкретна оферта. Не съм се чувствал готов да се върна. Сега приемам с гордост крачката ЦСКА. Идвам, за да да постигна нещо значимо.

Източник: в."Труд"