
Само успех в Разград ще остави Литекс на върха в провинциалния футбол
Само след няколко дни Лудогорец и Литекс ще подновят дуела помежду си за първото място в А група. Съперничеството по оста Разград – Ловеч е съвсем различно от всяко друго в провинцията. Битката за Тракия, пловдивското или морското дерби носят изключителен заряд със себе си, но тук сблъсъкът е не толкова за историята, традицията и феновете, а за проектите. Утвърденият, който вече се захранва със собствени кадри, или онзи, който върви по отъпкания от ЛЕКС път в края на 20-и век.
Определено допирните точки между разградчани и оранжевите са изключително много и едва ли скоро сравненията ще секнат. Развитието на двата клуба е с близък ритъм. И Гриша Ганчев, и Кирил Домусчиев наредиха отрочетата си сред големите още с влизането им в елита. Начинът на работа в началото на двете ери е сходен. Организацията и методите на развитие, ако не на сто, то поне на 80 процента се припокриват.
Домусчиев също както и „учителя си“ Ганчев залага на малък екип от хора, които да движат процесите в клуба. Смяната на изпълнителите и размесването на тестето пък може да има само при футболисти и треньори, но не и на ръководно ниво.
Триото в Разград Александров – Петричев – Томанов е по-младият вариант на изпитаната схема Попов – Дихонов – Стоилов. Към последните трябва причислим и Ангел Бончев, който дълги години изпълняваше ролята на президент и бе отговорен за много от въпросите, касаещи Литекс.
И докато първите още работят под пара и с ентусиазъм, то в Ловеч вече залагат на опит и са далеч по-прецизни в решенията си. Край Покрития мост постепенно пресяха и някои от най-големите грешки в развитието си.
Безупречната „организация“ за постигане на бързи успехи у нас и поява на международната сцена нямаше как да бъде подмината. За трите години в елита дотук разградчани се радват на много правилни съдийски свирки и логично все още не се е намерил рефер, който да се престраши да свири дузпа в техен ущърб вече 72 мача.
Друга от допирните точки е трансферната политика.
В опита си да тръгне нагоре и да респектира в най-тежките години на прехода Литекс привлече редица чуждестранни футболисти. Едва една дузини от тях обаче оставиха трайни следи у нас, докато останалите бяха сложени в графата „плажни“ и „недоразумения“. Макар и да мина сериозно време от прохождането на Литекс, то Лудогорец постъпи по същия начин. Разградчани са пленени от идеята за вдигане на класата и са насочили поглед главно към чуждестранния пазар. Постоянните лозунги за налагане на млади български футболисти и юноши пък са все още само в сферата на фантастиката и едва ли ще видим скоро така мечтания тим, изграден от собствени кадри. Ето тук е и голямата разлика между Лудогорец и Литекс. Докато едните мечтаят, то ловчанлии вече изтрезняха от главозамайването и погледнаха към академията и България. За момента на разградчани им остава единствено да се надяват, че скоро ще стигнат Литекс.
Трябва да отворим обаче една скоба, че копието надмина целта на оригинала за легитимация в Европа. Със скромния, но амбициозен Стойчо Стоев Лудогорец полетя в Шампионската лига, но разликата в мащабите си каза думата и пред тима се отвориха вратите на Лига Европа, където до момента отборът се оказва в свои води. А и едва ли би звучало утопично, ако съвсем скоро разградчани излязат от групите. Нещо, което Литекс така и не постигна досега за далеч повече време.
В рамките на нормалното е, когато времената се менят, и една футболна марка да губи от блясъка си за сметка на друга, но вина за това имат всички в ловешкия клуб. Слизането от сцената не бе никак по вкуса на Литекс, особено когато щафетата трябваше да се предаде на друг провинциален тим. Занижените цели и финанси - противно на очакванията - не обезкръвиха отбора и това се видя най-добре в мачовете с Лудогорец. Ловчанлии умело успяха да защитят името си на клуб №1 извън София. До момента балансът в сблъсъците е 1 победа за Лудогорец, 1 за оранжевите и 2 равенства. Интересно е, че Литекс се пропука не къде да е, а в собствената си крепост, докато в Разград все още гардът им е високо вдигнат.
Този път успехът в Делиормана ще е много по-важен от предишните пъти, тъй като може да изстреля Лудогорец на 6 точки в битката за титлата, или да даде рестарт и всичко да започне отначало.