Старши треньорът на Берое Илиан Илиев направи характеристика на крилото Тодор Христов, който днес или утре трябва да подпише договор с Левски. Известно е, че за правата на футболиста "сините" ще дадат 200 хиляди лева плюс юношата Иван Горанов.
- Господин Илиев, какви са впечатленията ви от Тодор Христов?
- На първо място трябва да кажа, че той е много интелигентно и възпитано момче, което се вслушва в това, което му се говори. Него го чака много добро бъдеще, ако продължава да се готви по същия начин. За разлика от много свои връстници не е самоук, което до този момент му помага във футболно отношение.
- Какво по-точно имате предвид?
- Говоря за дисциплината, която спазва по време на тренировките, а и като цяло. С Тодор Христов никога не съм имал проблеми от такова естество, защото той много добре знае какво иска и как да го постигне. Не се поддава на изкушения, макар че е млад и му се ходи по дискотеки. Разбира много добре, че за да вдига нивото си, трябва да прекарва повече време на терена и са необходими много лишения. Това е разликата между него и голяма част от младите футболисти в България. У нас е пълно с провалени футболни таланти.
- Кого визирате?
- Не, няма да е коректно да говоря с имена, не искам да обиждам никого, факт е обаче, че има много млади играчи с качества, които не се възползват от шанса, който им се предоставя в клубовете.
- По думите ви да разбирам ли, че Тодор Христов е изключение?
- За доброто на българския футбол е да има повече футболисти като него. Амбициозни и дисциплинирани - такива, заради които си струва да практикуваш треньорската професия. Няма нищо по-хубаво за един треньор от това да вижда как младите израстват пред очите му с всеки изминал мач.
- Коя е най-силната страна в играта на Тодор Христов?
- Дрибълът на скорост. Това е най-силното му качество, особено когато хване противника в крачка. За всеки защитник е много трудно да улови рязката смяна на посоката, което Христов го може. Разбира се, има още какво да учи в този компонент от играта. Основата обаче я има, остава само да надгражда.
- Прави впечатление, че българските футболисти изпитват сериозен проблем, когато топката трябва да се центрира. Как се справя той в това отношение?
- Вярно е, че не са много играчите в А група, които притежават добро центриране, но затова до голяма степен са виновни и треньорите в самите клубове. Тодор значително подобри центрирането си, особено на скорост, което е много по-трудно, отколкото да изсипваш топката от спряло положение.
- Има ли нещо, което го отличава от останалите на този пост в А група?
- Познавам повечето футболисти в шампионата. Това, с което Христов превъзхожда колегите си, е, че не губи време за обработване на топката. Много от играчите в А група първо я спират и едва тогава тръгват да надиграват противника един на един. При Тодор това го няма. Той е свикнал да поема топката в движение, за да придаде повече скорост на атаката.
- Да поговорим за слабите страни? Какво куца в играта му?
- Като всеки български футболист трябва да се научи да играе и с двата крака, а не само с единия. Неговият силен крак е левият. Ако иска обаче някой ден да стигне по-високо ниво, е задължително да борави и с десния. Такива са законите в съвременния футбол. В добрите първенства футболистите стрелят и подават с двата крака, играта става все побърза, никой няма да те чака да си гласиш топката на удобния крак.
- Макар че се подвизава в атака, Христов вкара малко голове този сезон. Защо?
- Не съм съгласен с подобно твърдение. Позицията, на която играе той, обикновено се свързва с последния, головия пас. Това е другото нещо, на което трябва да обърне внимание. Притежава добро подаване, но понякога изпуска момента. Трябва да се бори и повече за първа топка, да влиза по-твърдо в единоборствата. Тези неща много пъти съм му ги казвал, обръща им внимание по време на тренировките, но е нужна още практика.
- Футболистът бе пред трансфер в ЦСКА през зимата, но сделката пропадна в последния момент. Повлия ли това върху формата му?
- Имаше един-два мача, в които беше разколебан, но след това заигра по начина, който се искаше от него. Разговаряхме двамата по този въпрос, той ме увери, че всичко е наред и му се играе в Берое. Малко или много е нормално за един млад футболист да се влияе от това, което пишат вестниците за него. Радващо е, че той остана здраво стъпил на земята, не летеше в облаците от интереса на ЦСКА. Не ми се иска да се разделям с футболист като него, но нямаме право да спираме развитието му. Желанието му е да отиде в Левски, надявам се там да доразвие качествата си и да се утвърди в титулярния състав.
"Тема Спорт"
Снимка: Диан Грудев/ SportaBG.com