Девалвацията на треньорския занят у нас удари по едно от най-ценните неща във футбола. Изчезнаха големите сблъсъци. Налагането на довчерашни ритнитопковци директно на пейката, гласуването на доверие от босовете на хора без никаква треньорска история зад себе си обезличи футбола ни. Вчера бяха Гонзо срещу Милен, днес са Кушев срещу Папарков, а утре най-вероятно Йовов срещу Тошко Янчев.
Някога Симулията срещу Шпайдела беше част от автентичността на Левски срещу ЦСКА. За Пловдив беше Ботев срещу Локо дълго време равнозначно и на Глухчев срещу "Лаута". Борис Николов срещу Янко Динков пък бе знаменито изживяване за цяла Югозападна България. Георги Василев срещу Иван Кючуков - също за "А" група.
Днес такива сблъсъци няма. Ранната "смъртност" на специалситите, както и играта на иди ми дойди ми, така и не даде шанс в "А" група да се оформи треньорски дуел, който да нажежава страстите. И така до днес, когато в Пловдив Ботев на Ферарио Спасов посреща Черноморец на Димитър Димитров. Херо срещу Феро е класика. При това повече от десетилетие. Решението на дупнишкия специалист да се обвърже по-сериозно с академия "Литекс" обаче постави във фризера това съперничество. Спасов направи чудеса в школата на Литекс, той е човекът, заради който днес в състава на Христо Стоичков има повече от 10 момчета собствено производство! Точно това беше причината и новите собственици на Ботев да поверят на Спасов първия си "майсторски" сезон. И ето, че още в третия кръг Феро посреща Херо. Под тепетата в неделя наистина ще е горещо!
Преди години двамата сложиха точка на враждата си. Или по-точно оставиха тя да вирее само на терена. И безспорно направиха страхотен ход. Това беше част от треньорското съзряване на едни от най-вещите в занаята. Отминаха безвъзвратно времената, когато всеки сблъсък между Спасов и Димитров започваше от понеделник. Тогава вестниците се сещаха как Спасов бе отстранен в шампионския си сезон от Литекс, за да дойде националният селекционер Димитров да води "оранжевите" като консултант срещу Видзев. И как след полския провал на Херо, Гриша Ганчев върна Феро, отстранявайки и този, който най-много мътеше водата - вицепрезидентът Веселин Богданов. След срама в Лодз Херо и Феро често показваха, че няма да забравят кой какво е направил миналото лято. И по-миналото. И по-по-миналото. Спасов съжаляваше, че не са му дали да опита от евротурнирите онова, което му се полагаше като атака на Шампионската лига. И хвърли цялата вина на Херо. Той пък смъкна още по-ниско нивото, давайки да се разбере, че по негово време в Ловеч, за Спасов риболовът е бил по-важен от работата като помощник в първия тим. И така до онзи феноменален финал за купата на стадион "Локомотив", в който златен гол на Стефан Юруков не само донесе първия от четирите национални трофеи за Литекс, но и екзекутира футбола в Кюстендил. Бесен пък Димитър Димитров "забрави" да подаде ръка на победителя Ферарио Спасов.
Хубаво е, че днес всичко това между тях вече е забравено. Или поне е минало. При това невъзвратимо. Опитвам се да се сетя откога Димитров и Спасов не са се изправяли един срещу друг. Отдавна ще да е било. В едно друго време, когато футболът ни беше по-интересен. Така както утре ще е интересен Ботев срещу Черноморец. Независимо къде са работели Феро и Херо, отборите им преди всичко са играели футбол. Такава им е орисията на двамата специалисти. Те винаги правят нови отбори. Спасов в Тетевен, в Ловеч, във Варна, в Борисовата градина, сега и в Пловдив. Него никога не са го викали наготово. За това си има такива като Вили Вуцов. Спасов е винаги там, където нещо ще се гради. Затова и Гриша Ганчев дълго не искаше да го пусне в Пловдив. Но накрая нямаше правото повече да задържа Феро. И днес е видно защо - неговият Ботев наистина има много бъдеще. Както и Черноморец на Херо. Бургас трябва не паметник да издигне на Митко, а нова вавилонска кула. Защото без него футбол край морето нямаше да има. След унищожителната политика на Красимир Балъков Херо на практика спаси Черноморец от фалит. Водеше играчи от никъде, продаваше ги някъде и вместо да си живееше от комисионни, парите отиваха за покриване на чужди дългове. Това няма да си го причини никой. Не и когато паралелно води много по-важна борба от футболната - тази за живота си. Но Херо го направи. Защото е Херо, защото като него няма друг. И като Феро няма. Затова те направиха най-важното в професията, станаха институции. И тези, които ще са в неделя на "Колежа" ще разберат що за професори седят на двете пейки.
Владимир Зарков, Sporline.bg
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: