SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Станимир Стоилов - треньорът на Ботев Пловдив даде едно доста обширно интервю пред вестник "Труд".

- Знаете ли колко по-богат е "Щутгарт" от "Ботев"?
- Нямам понятие. Но със сигурност бюджетът им е няколко пъти по-голям.

-А сблъсъкът на трабант с мерцедес завърши 1:1. Вие имате над 40 мача в Европа - как да се мерим с богатите във футбола?

- Първо - да отгледаш отбор, който умее да играе със завързани очи. Да спазва безупречна тактическа дисциплина. Да отгледаш и свои таланти. Да има подкрепа от всички страни. Трябва и късмет, без който малки не могат да се борят с големи. Второ - ако има достатъчно време за работа, всеки клуб у нас може да развие собствени кадри на нивото на футболистите на "Щутгарт". Трябва поне петилетка, всъщност - между 5 и 10 години. Тогава и при в пъти по-малки заплати ще може спокойно да се надиграваме с германски отбори. Има обаче условия. Трябва да се избере точния човек да води проекта. Необходимо е собственикът на клуба да му има доверие и търпение. И клакьорите, които цял живот са били на хранилка, без да вършат никаква работа, да не си отварят устата излишно. За да не създават негативна обстановка. При негативна обстановка нямаш шанс. Основното е собственикът да стои твърдо зад идеята. Без значение дали резултатите ще бъдат положителни или отрицателни в определен период. Трябва да се вярва, че когато се работи правилно и честно, резултатите ще дойдат. Повтарям - между 5 и 10 години, и ще бъдем наистина равностойни на "Щутгарт". И - на плюс във финансов план. Или поне на нула в баланса.

- Очертахте германски модел за български футбол. Нереално почти...

- Ние често искаме след 6 месеца или 6 дни да играем най-добрия футбол, да сме шампиони и носители на купата, да печелим в Европа, та даже да създадем и да продадем играчи. Ако не - всичко се обявява за катастрофа. А катастрофата всъщност идва точно с тези желания за невъзможно бързи резултати. Не. Трябва време да се обучат собствени кадри по своите изисквания - физика, техника, тактика и дисциплина, ако щете - възпитание и култура. Да има идентичност. Тогава няма проблем да се бориш с "Щутгарт". Иначе всичко е временен фойерверк. Трябва да се изтърпи. Това е като да посадиш, да полееш, а после ще жънеш.

- Намирате ли този модел подходящ и за цялата българска действителност?

- Не съм работил извън футбола, не искам да изглеждам всезнайко. Но вероятно и в политиката, и в икономиката не ни достига търпение за градивна работа. И там сигурно все бързаме. И забравяме фактора "5-10 години" и другите важни неща, които изброих за футбола.

- Значи мачът с "Щутгарт" беше много труден.

- Чак много - не. Защото като по-малки имахме по-лесната задача - предимно да се групираме безупречно, да чакаме контраатаки. Една грешка ни струваше по-изгодното 0:0 или победа с 1:0. "Щутгарт" имаше по-тежката задача и да контролира топката, и по-често да търси път към вратата. Аз виждам най-добре как се развива моят отбор. Трудно е засега да се мерим с големите с техните оръжия. Играхме, за да спечелим. Ако исках романтичен мач, можех по-романтично да подходя. Но е рано. По-важното е футболът на "Ботев", независимо дали печели, или губи, да носи радост. Хиляди хора пътуват по 500 километра, харчат не знам колко пари да подкрепят отбора. Това е оценка за работата на всички в клуба.

- Вдъхновен пълен стадион е рядка гледка у нас.

- Да, не съм усетил негативна реакция, а това е най-важното, което се случва в клуба. Усещаме подкрепа, вдъхновение, уважение. Така по-лесно се играе добре.

- Не ви ли напомня атмосферата на "приказката" с "Левски" преди 7-8 години?

- Ако трябва да съм честен - да. Има еуфория, желание да се виждат добрите неща. Дори при негативни ситуации хората са готови да простят. Но не искам да бързаме и да прескачаме етапи. След моето идване се заговори за поход в Лига Европа, за шампионска титла. А трябва най-вече да подобряваме играта.

- Да, но влюбените в "Ботев" вече си мечтаят за "приказка" като онази с "Левски".

- Най-голямата приказка, която чакам с огромно нетърпение от първия ми ден в клуба, е базата в Коматево. Наистина е нещо уникално за български клуб. Там ще се изгради бъдещето на "Ботев". И след 5 години трябва да е люпилня за таланти за България и за клуба. Тази приказка мечтая най-вече - да си събуя обувките и да вляза в новата база. Второто е - отборът да стъпи на новия стадион. Две задължителни неща за всеки клуб. Тук най-важната роля има собственикът на клуба. Цветан Василев също е убеден, че това са двете най-важни неща. Ако той не го вярваше, и аз нямаше да бъда такъв оптимист. Защото знам, че между победата и загубата разликата е един миг. Докато базата е трайното - там се кове бъдещето. Там можеш да произвеждаш футболисти и да печелиш от тях. Или поне собственикът да не е на минус.

- Значи хубавата база е по-важна от европейски четвъртфинал, казва четвъртфиналистът за Купата на УЕФА?

- Абсолютно. Тя е по-важна и от финал. А нашата ще е готова до месец.

- Поне няколко клуба градят основите по подобен начин.

- Наистина от години започна да се инвестира в терени, в бази от поне 5-6 отбора. Това е гаранция, че след 5-10 години българският футбол отново ще е на средноевропейско равнище.

- Оптимизмът ви в играта?

- Голяма група отбори играе добър футбол, огромна група, да не кажа почти всички. Виждам израстване още в първите два кръга от шампионата. Виждам и сериозно желание съдиите да бъдат безпристрастни. Ако тези неща плюс базите плюс търпението за 5-10 години влязат реално в действие, след 5 години ще е немислимо четири наши отбора да отпаднат от първите си мачове в Европа като през 2012-а. Или дори два.

- Защо провинцията срами столицата на футбол - и в евромачовете, и у нас.

- Столичните отбори винаги ще бъдат величина. Просто в провинцията в момента се инвестира много повече в база, в стадиони. Естествено - и в играчи, и в треньори.

- Всичко изброено обяснява и събуждането на националния отбор.

- Събуждането не е новина, от доста време личи добро представяне и израстване. Основното задължение обаче си е на клубовете - да произвеждат и тренират добри играчи. Селекционерът има малко време за работа. Има талантлива вълна от млади футболисти. Но доста трябва още да работят и да не навеждат глави, а и да не вирват носове.

- Да, обаче идва по-богатият "Удинезе" за 17-годишния левскар Антонио Вутов, за да го "краде" за скромна по футболнитестандарти сума. Емиграцията на таланти е зло и за играта, и за цяла България.

- Най-добре за един талант е да се развива в своя дом. И в този дом да има отговорни, знаещи и можещи "родители". Повечето млади хора бягат от дома си, защото ги няма тези неща. Човек не бяга от място, в което е щастлив. На нашите деца явно не достига щастие тук.

- И пари.

- От футбола трябва да създадем по-добър продукт. Тогава ще дойдат повече пари от тв права и реклами, повече фенове с по-скъпи билети, ще се продават повече артикули на клуба, ще има по-скъпи трансфери в чужбина, ще идват милиони от групите на евротурнирите, ще се печели от търговски площи по стадионите.

- Какво най-вече научихте от срещите си с доста от най-славните и най-богати клубове като "Барселона" и "Челси"?

- Че футболът е честна игра за честни хора. Игра, която трябва да носи радост на хората. Всички други работи са в смисъл да лъжем футбола. А като опитващ да лъжеш футбола, рано или късно той ти удря такъв шамар, че не можеш да се спреш никъде.

- Доста хубави и оптимистични неща изрекохте - вярвате ли наистина, че могат да се сбъднат?

- Да. Щем, не щем Европа ще ни принуди да бъдем европейци. С пример. Няма друг начин, няма измъкване. Не само във футбола, а и в начина на мислене, на съществуване, на отношения между хората. Ще го направим по неволя, защото няма накъде повече, но ще го направим.

- Добре, но кипърският футбол ни задмина, казахстанският ни настига. Кога ще си върнем предимството?

- Специално в Казахстан процесът върви с огромна сила. Докато в Кипър типично по нашенски или по южняшки могат да върнат футбола си назад.

- Пример?

- "Анортозис" е голям клуб с огромни традиции, с фенове, които го носят в сърцето си и дават лични пари. Преди 2 години дойде нов президент (б.а. - Савас Какос). Казваше, че е зад нас, треньорския екип, и ни подкрепя. Но след първата загуба - въпреки че бяхме начело в класирането - веднага ни уволни. И обясняваше какви велики нещо ще направи и как виновни били други. Същите хора се подиграха и с най-успелия треньор в историята на клуба Теймур Кецбая. И най-лошото - лъжеха фенове, журналисти, всички. Сега "Анортозис" е опустошен. За такива големи клубове трябват хора с големи и честни сърца.

- Пример за България как да не се прави, но какъв е примерът на Казахстан?

- Тях няма да ги стигнем скоро в работата. Инвестират отромни средства, опитват се да спазват правила, дават много пари за треньори. А направиха и добра организация, наложиха повсеместно германската методика в школите.

- Няма как интервю с вас да мине без въпрос как ви се вижда Левски?

- На мача с "Ботев" видях изключително добре организиран и дисциплиниран отбор с отлични играчи. Смятам, че ще бъде основният претендент за титлата.