SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Тъй като съм болен левскар още от доста малък, естествено, че успехите с Левски са ми най-ценни и най-скъпи във футболната ми кариера. Единствено като българин съжалявам за това, че не успяхме да оставим по-запомняща се следа в националния отбор. Имам предвид класиране на голям форум като европейско и световно първенство. Но определено щастливите мигове, които съм имал с Левски в Европа, шампионските титли и купите на България, които съм печелил, са ми доста скъпи.

Всеки един гол, който съм отбелязал, ми е доста скъп поради простата причина, че не на всеки вратар се отдава възможността да накаже своя колега, но определено имам ярки спомени от наказателни удари, които съм бил, а именно срещу ЦСКА за купата, когато играхме и елиминирахме, реваншът на стадион „Георги Аспарухов” и отбелязах една от дузпите, която бе свирена за нас и бях доста щастлив. Отделно от това може би и дузпата срещу Хайдук (Сплит), когато ги елиминирахме за турнира за купата на УЕФА. Доста са дузпите, които съм изпълнявал наистина – едно добро постижение за вратар и още повече пък български.

Определено бях луда глава като по-малък и едно от нещата, с които не можех да се примиря в играта – това бе, че моят отбор губи и определено даже много пъти съм тръгвал напред дори и треньорът ми е правил забележки. Даже са ми забранявали, както се казва, да напускам наказателното си поле. Аз на своя глава съм ходил и наистина този паметен мач, в който ние победихме Литекс тогава за Купата на България с 4-1 и спомогнах за отбелязването на четвъртия гол, който беше в допълнителното време.

Откакто аз помня Левски пред годините, не само като играч, а и като ученик, когато съм ходил като фен на стадиона, за мен  84-та, 85-та година Левски имаше наистина един фантастичен отбор. Не мога да забравя също така и 93-та, когато Левски елиминира Глазгоу Рейнджърс – едно доста сполучливо поколение, което се набива на очи с доста юноши на клуба, което не е маловажно, защото днес времената са други и се вижда, че се набляга повече на играчи от чужбина, а дали това е добре или зле само времето може да покаже. Наистина Левски имаше тогава доста добри отбори и добри играчи.

Преди 15-20 години на доста от мачовете от първенството, независимо срещу кой отбор играеше Левски имаше доста публика и то не само когато играе Левски, може би изкушенията и разнообразията не бяха такива преди 20-25 години. Хората ходеха с удоволствие на стадионите, нямаше я тази агресия, нямаше футболно хулиганство, може би не се отразяваше толкова в медиите и хората наистина си ходеха с голямо удоволствие да гледат футбол и в доста случаи се получаваше. За съжаление сега не е така.

На феновете пожелавам да са живи и здрави и да подкрепят отбора си докрай, както са го правили през годините. Едно ще им кажа, че отбор и публика трябва винаги да са едно цяло и надявам се за в бъдеще да е така, както е било досега.