SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Датата е 17-ти декември 2010-та. Точно на този ден преди 3 години Пламен Илиев подписа с Левски. 19-годишният тогава "Тигър" взет за 4-ти вратар, или за човек, който да носи топките на тренировката, едва ли е имал на представа какво му предстой да изживее през следващите 3 години.

Скандал с Георги Петков, контузия на Кирил Акалски и лоща форма на Божидар Митрев оставиха Левски без вратари за софийското дерби с Локомотив (София) на 6-ти март 2011-та година. Тогава под рамките на вратата за първи път застана момчето с номер 23 - Пламен Илиев. Дебютът му беше успешен, той запази чиста мрежа, а отборът му победи с 1:0. След това той пази и в срещата с Литекс за Купата, където въпреки, че "сините" загубиха след дузпи Илиев отново остави добри впечатления. От този момент нататък той вече беше станал любимец на феновете. Акалски беше продаден, а Митрев закотвен на пейката.

Всички знаем как се разви кариерата на "Тигъра" след този момент. В тежкия период през 2012-та когато за 1 месец се смениха 3-ма треньори (Николай Костов, Георги Иванов-Гонзо и Ясен Петров) и не беше ясно дали изобщо отборът ще играе в евротурнирите следващата година той беше припознат от фенове и ръководство за нов капитан на отбора. Най-младият в почти 98-ата (по това време) история на клуба. Така сезонът свърши, Левски се класира за Европа, а трньорът направил го капитан (същият, който му даде път в Левски) - Ясен Петров си замина и на негово място дойде Илиан Илиев.

По това време за първи път почнаха да се появяват слухове, че варненецът не харесва Пламен Илиев и иска да му търси заместник. Младият вратар обаче беше прекалено голямо име в Левски по това време, и никой от ръководството не позволи на Илиан да го изгони. Дори привличането на Михаил Иванов от Ботев (Враца) през зимата не промени това и "Тигъра" беше под рамките на вратата във всички важни мачове.

Така свърши и този сезон и след по-малко от месец след провала срещу Славия в Левски се завърна Наско Сираков. И въпреки връщането на легендарния нападател нещата за Левски не потръгнаха както трябва. Отборът отпадна от анонимния Иртиш в Европа, а първенството започна със загуби от пловдивските Ботев и Локомотив.

За да си спечели време и за да свали вината от себе си, Сиракво имаше нужда от виновците. На мушката му попаднаха треньора Николай Митов и Пламен Илиев.

Първият беше уволнен, а на втория започна да му се търси заместник. И разбира се, му беше намерен - това беше хърватина Горан Блажевич. И Пламен Илиев вече беше ненужен, изчерпал се.

Така за няма и 3 години младият вратар извървя пътя от смъртна резерва до капитан на Левски и обратно. Или с други думи - "Тигъра" вече беше станал котенце.

През последните няколко месеца всички говорят за грешната политика на клуба от 5 години, за грешната смяна на Мъри и т.н. и т.н. Да, политиката на Левски наистина е грешна, но не защото беше уволнен Мъри, а защото почти всеки млад футболист, дошъл в Левски през последните 5 години извървява пътя на Пламен Илиев. Не в тези мащаби, но пътя е един и същ. Ето и доказателството:

Георги Христов

Дойде в Левски през 2008-ма от Ботев (Пловдив) като гол-майстор на А група. И то без пари. През първия си сезон се въртяха със Гонзо на поста на централния нападател. Бързо беше нарочен от журналистите за ялов пред гола и дори попадението му срещу ЦСКА, на практика спечелило титлата за Левски през 2009-та не му помогна да се утвърди. След 1 година на скамейката като резерва на Кръстовчев, Гонзо и Йовов някогашният голмайстор беше тотално отписан и подарен на Славия след привличането на Гара Дембеле през 2010-та.

Даниел Младенов

Пристигал със свободен трансфер от Пирин през 2010-та след като не можа да си намери отбор в чужбина едва ли е вярвал, че ще изиграе толкова сериозна роля в може би, последният засега качествен състав на Левски - този на Ясен Петров, който победи Гент и Спортинг Лисабон. Гледайки го как играе отдясно феновете с умиление си спомняха за Димитър Телкийски. Младенов бе по-бърз от Мечо, но не и толкова техничен и остър. Приказката на Дани в Левски свърши, когато през 2011-та Гонзо докара в отбора испанеца Тони Калво. Юношата на Барселона не допринесе на отбора толкова колкото Младенов, но със сигурност взе доста повече пари.. и изяде мястото на кюстендилеца.

Даниел Димов

Дойде в Левски заедно с Пламен Илиев, през януари 2011-та. Позакърпи някоя друга дупка халфовата линия през първия си сезон, след това се контузи лошо. Истинският принос на Димов беше през миналия сезон, когато завърнал се от контузия заигра на непознат за него пост - централен защитник и се справяше по-добре от дървения Ели и бавния Ангелов. Подобно на Пламен Илиев, той беше нарочен от Наско Сираков след провала от Иртиш и набързо му беше намерен заместник - скъп чужденец с нищо по-добър от него, освен със заплатата си - Алехандро Перес.

Симеон Райков

Още едно откритие на Гонзо - дойде от Ботев (Враца) през 2011-та година и наистина беше сензация. Отчете се със 4 гола и сериозен брой асистенции, дори стигна до национала. Тогава обаче го сполетя лоша контузия и дори се наложи да се оперира. Завърна се при Илиан Илиев и започна като титуляр на лявото крило. Илиан обаче си докара негов човек - Илиан Йорданов, а след привличането и на Гари Родригес Райков съвсем се оказа ненужен и беше продаден на Черно море. С чиито екип наказа Левски само преди няколко седмици - иронично, нали?

Този списък може да бъде допълнен от още много играчи като Мирослав Антонов, Иван Цачев, Иван Цветков, Стефан Станчев, Милен Василев и т.н.

Няма смисъл. Тези са достатъчно показателни. Показателни за това къде наистина беше грешката на Левски през последните 5 години и къде трябва да има промяна. Левски от 5 години търси новия Мъри. Само че, разликата е, че Мъри даде шанс на всички - на Йовов, на Телкийски, на Гонзо и на Емил Ангелов, който ако бяха попаднали на Левски няколко години по-късно щяха да бъдат отпратени подобно на Георги Христов, Даниел Димов, Симеон Райков и другите талантливи българи, който бяха изместени от некадърни високоплатени чужденци. Който от своя страна си заминаха 6 месеца по-късно със солидни неустойки, скандали и горчив вкус в устата на феновете.