SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

В началото на престоя си в Левски Славиша Йоканович успя да спечели всички на своя страна. Стори го с изискания си външен вид и етикеция, с начина си на говорене, с прямотата си.

Показа, че няма да цепи басма на никого, влезе в противоречие и с шефовете. Макар, че не стана ясно точно с кого от тях, тъй като ръководни фактори на „Герена“ бол. Резултати нямаше, Левски се дънеше мач след мач, но въпреки това кредитът на доверие към Йока, който не е типичен балканец, а по-скоро с манталитет на западноевропеец, не намаляваше и с йота. Дори той стана първият треньор на сините, който без да е постигнал успех, получи подкрепата на запалянковците с нарочна декларация.

Йоканович и до днес продължава да прилича на учител, който с благ глас обяснява грешките. Казва неща, които други преди него не се бяха осмелявали. „Пише двойки“ на играчите, но… Проблемът е, че не прави това, което се очаква от него. Понрави се с неща, които не би трябвало да са от неговата компетенция. Той обаче е в Левски, за да започне отборът да играе футбол. А това така и не се случва!

И Йока все повече се превръща в сладкодумен даскал, който вижда, че учениците му са слаби. Но не прави нищо, за да ги превърне в по-добри. Което автоматически го прави слаб учител. Такъв, който не може да си направи домашното.

В началото той поиска да му бъдат осигурени нови играчи. Такива с одобрението му бяха привлечени цели шестима – Йордан Милиев, Алехандро Перес, Мирослав Иванов, Димитър Макриев, Ларсен Туре и Горан Блажевич. И с тях обаче Левски продължава да е кръгла нула и го доказа срещу Локомотив София на „Герена“. Резултатите са си също толкова трагични, въпреки трите поредни успеха над Черноморец, Нефтохимик и Славия. Всъщност от 11 мача под ръководството на Йоканович (в първия кръг той не води отбора) активът на сините е 5 победи, 4 равенства и 2 загуби. При такова постижение всеки български треньор би бил сринат до основи и отдавна щеше да си е взел довиждане с отбора.

Левски е специфичен отбор, в който резултатите не винаги са били водещи. Но когато има за какво друго да се хванеш. А при сините на Йока май няма за какво. Единствено видимо е израстването на тима в кондиционно отношение. Преди играчите едва се движеха след 60-ата минута, сега успяват да го направят до края на мача. Но само толкова. Левски си е все същия безличен отбор, в който няма нищо футболно.

Колко добри отигравания или атаки си спомняте, колко контри и заучени положения? Със сигурност николко. Защото Левски си играе нищо и половина цял сезон. Няма я дори стръвта в играчите. Това са все камъни в градината на Йоканович. Той така и не успя поне да надъха отбора си – не помогнаха дори гръмките фрази за „късане на гръкляните“. Вместо това футболистите му се мотаят като мухи без глави по терена. А листчетата, които непрекъснато им дава треньора все едно са писани с китайски йероглифи – тоест, с нищо не помагат.

Славиша знае, че резултатите определят треньора. И вече в 12 мача не прави нищо да ги промени към по-добро. Вместо това се държи така, че подчертава, че не е оттук и е за малко. Вярно, не сме типичните европейци, но разбираме, че Левски продължава да пропада. И навръх 100-годишнината, има един от най-слабите отбори в историята си.