SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Когато в някой от големите клубове вече открито се задават въпроси, свързани с бъдещето на треньора, и някой от началниците отказва да коментира или не се ангажира с мнението на цялото ръководство, на този треньор може да му казвате почти бивш. Заглавия от рода „на дузпата”, „ултиматум” или „последен шанс” в момента са приготвени за наставника на Левски и чакат само натискане на бутона ENTER. Славиша Йоканович или трябва с цената на всичко да бие ЦСКА, или да обясни на хората защо при заплата от над 20 хиляди евро месечно единственото, което е способен да направи, е да говори умно и мъдро, като периодично признава, че с тези футболисти – толкова.

Сръбският специалист би трябвало да е наясно, че ако сините разполагаха с научени на съвременен футбол играчи, нямаше да стигнат до ситуация да търсят точно него. При качествен материал е лесно, само пренареждаш играчите, намираш свой си път да ги мотивираш, да им върнеш усмивките и в крайна сметка ежедневната ти работа е да водиш само тактическите занимания два дни преди всеки мач. В Левски обаче, а и изобщо в България е така. Рядко някой клуб има последователност в трансферната политика. Селекциите се правят от днес за утре, някакви скаути гледат някакви играчи, предлагат ги на някакви треньори, после някакви посредници убеждават собствениците, че са попаднали на новите Меси и Кака и така в крайна сметка такива като Йоканович или правят чудеса, или вдигат бялото знаме. Обикновено се получава второто.

Понеже в повечето случаи, когато стане въпрос за Левски, изпреварваме събитията, сега отново ще се опитаме да погледнем малко по-напред. Много преди всички обяснихме, че този Наско Сираков не е като онзи Наско Сираков и това е поради новата обстановка, включваща явно двувластие в управлението на клуба.

Ако някой е забравил – усъмнихме се в правомощията на спортния директор още на първата седмица от връщането му на „Герена”. Ако този Сираков бе старият Сираков, Кевин Бру нямаше да подпише договор с Левски. Ясно е, че преговорите с французина бяха задействане още преди Наско да бъде представен, но ако Сираков имаше достатъчно власт, Бру щеше да бъде върнат още на летището с първия обратен полет. Някак си не бе наред това, че някакъв си французин идва в Левски без санкцията на новия спортен директор. Иначе признаваме, че Кевин Бру е фауладжия и корнерджия. Изпълнява статичните положения с таралежи под мишниците, все едно ще направи нещо от школата на Христо Колев–Бащата и Пламен Гетов.
Старият Сираков нямаше да казва, че приоритет на клуба е строеж на каквото и да е. Няма значение дали се строи стаичка за инвентар или небостъргач. Също така старият Сираков нямаше да казва, че не знае какво мислят тези над него за треньора. Той щеше да тропне по масата и да отсече следното: „Йоканович ще води Левски, докато аз реша!”. Без хъката, без мъката.
Отдавна поставихме под съмнение и способността на треньора Славиша Йоканович да прави нещо повече от това да флиртува словесно с всички, без насреща да има някакво покритие в тренировъчната дейност и по време на мачовете. Наставникът нито умее да подбира добре стартовите си единайсет, нито да прави печеливши смени в мачовете.

Вижте какво, истината е, че всеки директор и всеки треньор, не само в Левски, искат да бъдат колкото се може повече на работа, за да получат колкото се може повече заплати. Така като гледаме, пред вратата на Йоканович няма опашка от желаещи да го ангажират клубове, така че и той миличкият ще гледа да маже и да се обяснява, ние да си говорим колко стилно е облечен и как добре говори за футбола и нещата от живота. В момента Славиша нито кара през просото, че да може Левски на мускули да печели мачовете си с цел шампионската титла по случай юбилея догодина, нито пък прави отбор от нулата - постепенно и без да бърза. Йоканович не е избрал нито един от двата пътя и прави грешка след грешка. Левски нито показва промяна на стила на игра, нито има характер да печели битки без смислен футбол.

Ето, че дойде време да прехвърлим топката в ръцете на Тодор Батков. В началото я бяхме връчили в ръцете на треньора, защото все пак оттук, оттам, криво-ляво му осигуриха едно 7-8 нови футболисти, а това не се отрази по никакъв начин позитивно на представянето на тима и като игра, и като резултати. Подобри се физическото състояние и толкова.

После дадохме топката в ръцете на Сираков, защото, когато треньорът за 2 месеца не показва нищо интересно, Наско трябваше да реагира някак си и неговата реакция бе очаквана – дайте да изчакаме, отбор не се прави за 2 месеца. Онзи ден директорът обясни, че до Нова година не може да се направи нищо. Ами тогава е редно до Нова година целият спортно-технически отдел да не получава заплати. Или пък Батков да преосмисли дали не са необходими нови корекции.

Всички упоменати дотук вероятно си дават сметка какво ги очаква, ако не могат да спечелят вечното дерби срещу съперник, който не само че се събра от градинки, кафенета и плажове, ами и е напред в класирането.

Нека пак изпреварим събитията. Пред Левски има два варианта. Първият е бърза раздяла с Йоканович. Той не е очаквал, че ще му се налага да учи някои футболисти да центрират, а други да изнасят топката. Ако това не му е приятно и ако е имал други очаквания, нека си каже по-рано, че не му е интересно и Левски е под неговото ниво.

Вторият е доверие в Йока до дупка. Хубаво де, ама така се процедира с всеки треньор – нека го оставим още, стига сме сменяли треньорите през ден.

При първия вариант на „Герена” трябва да имат два вида продължения на сценария на филма с поне по три кандидатури за нов наставник от всеки вид.

Йоканович не е първият, нито последният свободен треньор в чужбина. В Източна Европа има млади специалисти, които умеят да работят в условия, идентични до тези в Левски. Но дали на „Герена” имат база данни, дали следят работата на подобни млади треньори, да речем, в Словакия, Словения, Полша, Чехия... А защо да не се погледне към Испания, Холандия, Италия... За 25 хиляди евро на месец в Левски не един и двама млади специалисти биха напуснали Сегунда или Серия Б. Все пак има можещи треньори, на които им е писнало да работят в клубове без сериозни амбиции. Има и българки треньор - Александър Дюлгеров, който от доста години работи за Реал Мадрид. Но на „Герена” май чакат някой отнякъде да им предложи следващия Йоканович и след 3-4 телефонни разговора и справка в интернет да го поканят на разговори.

Следващото продължение е познато име. Разликата сега е, че освен обичайните набелязани Димитър Димитров и Станимир Стоилов на пазара свободен е Ивайло Петев. Общо взето, това са треньори, които в последните години са доказали, че умеят да работят на високо ниво и под напрежение, което е много важно като условие за кандидатура на „Герена”. Херо вече отказа 1300 пъти, а Мъри един път, но категорично. Като че ли в следващите месеци няма никакъв смисъл отново да им се звъни с предложение за работа.

Остава Ивайло Петев. Сега няма смисъл да обясняваме как той от нулата, макар и с доста пари, направи Лудогорец отбор, който играе отличен футбол. Него го махнаха от Разград при първата кризичка. Вярно, след това Стойчо Стоев доразвива отбора.
Станимир Стоилов го махнаха от Левски също при подобна кризичка. Но след това няма кой да доразвие отбора, който сега е на ниво нула.

Така че Батков да му мисли. Или да продължи да рискува с вариант от чужбина, защото дори и най-именитият чужденец у нас си е рисково назначение поради спецификата на работа, или да заложи на варианта с познат треньор, който е доказал, че може да превърне група играчи в добър отбор. Вече изброихме кои според нас са тримата, които са минали през подобен тест и които биха могли да работят в Левски. Последното изключва варианти от типа на Стойчо Стоев. Ако той бе назначен на „Герена”, щеше да е разчекнат на втората седмица, защото идва без успехи зад гърба си. В Разград е различно. Между другото същото важи и за Ивайло Петев. На „Герена” е многократно по-сложно от Лудогорец. Но пък който е показал, че може да прави футбол, би трябвало да има и характер за работа при по-голямо напрежение.