ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
- Лимитирана bwin бонус оферта от 400 лв. + 25 безплатни завъртания
- Би Ли Могъл Роджър Федерер Да Триумфира На Аустрелиън Оупън 2021?
- Дерменджиев: Не съм временен, а постоянен треньор на "Лудогорец"
- ЕКСКЛУЗИВНО: Гонзо би шута на Мурсия
- Резултати и голмайстори от първия кръг на "Б" група
- Официално: Фулъм потвърди за Бодуров
- Мурсия определи групата за Локо София
- Станка Златева смени "Левски" заради по-висока заплата
- Тони Кукоч подписва с ЦСКА утре
- Раева: Фенове на Левски атакуваха семейството ми
- Бомба: Ботев отмъква Дивиш от ЦСКА
- Пламен Константинов: Диктатор няма да бъда! Можеш да загубиш мача, но да спечелиш хората с играта си
- Шотландско крило подписа с Локомотив (Пд)
- "Ботев" прати Вандер при юношите
- Нови назначения в школата на "Ботев"
Триглава ламя - кривоглед поглед
Вторник, 08 Октомври 2013 20:17
Когато шефовете гледат на различни страни е нормално отборът да е на това дередже
„Сговорна дружина, планина повдига“ са казали старите хора. На „Герена“ обаче не е така. Затова и отборът бере такъв позор навръх 100-годишнината си. Всъщност, проблемите на сините тръгват от най-високите етажи. Бели кахъри са това, че Макриев не може да ритне топката.
С идването на Иво Тонев на „Герена“ в клуба имаше двувластие. А след привличането на Наско Сираков, центровете на силните станаха три. И вместо триглавата глава да си подреди къщичката и да почне да гази съперниците, то всяка глава тегли чергата към себе си и се стигна до тази трагикомична ситуация.
Когато сините бяха дрийм тим през 2006-а година – всеки в клуба си знаеше мястото. А собственикът Тодор Батков само приемаше аплодисменти. Постигна успехи с далеч по-малко средства, клубът бе печеливш. Но по веригата под него се знаеше точно кой за какво отговаря. Сега на „Герена“ наливат от пусто в празно, а нискостоящите се чудят на кой бог да се кланят. В клуба вместо да има единение цари пълно разединение. И то е видно не само за сините запалянковци.
„В Левски има голямо напрежение от ръководно естество. Стари собственици, нови собственици в лицето на незнайно кой, и Наско Сираков е самостоятелен играч там“, каза Лъчезар Николов – Чезари. И е напълно прав. Левскарската общност още чака отговор на въпроса „Кой доведе Иво Тонев на „Герена?“. Но скоро няма и да получи такъв. От януари 2012-а година насам, когато встъпи в длъжност, Тонев се мени като хамелеон. А успехите, които обеща и толкова драпаше да достигне, си остават блян. Той първо имаше цялата власт на „Герена“ – Батков бе изместен в миманса, явно бе че беше спрял да дава пари. А който разполага е с тях, той поръчва музиката. Бившият директор на Локо София се зае да реформира целия клуб, грижеше се за финансовата и спортно-техническата политика. Резултатът – само калъфки. След втората през миналия сезон, остана само да бъде Строител. И привидно се отдръпна от другите дела, а остана да надзирава изграждането на сектор А. Но по всичко личеше, че в него останаха и хляба, и ножа. Няма как да е друго яче, след като той води преговорите с играчи, той пръв е предложил Йоканович за треньор, той подписва договорите. А Батков по време на споразумението със сърбина дори го нямаше в България. Странно, но той отсъстваше от страната и когато Даниел Боримиров бе назначен за спортен директор. Може би защото не го искаше на „Герена“, но другата страна се оказа по-силна.
След привидното отказване на Тонев, Батков напомпа мускули. И пред угрозата на нов провал се реши да преглътне егото си и да покани Наско Сираков, с който през годините си казаха доста остри думи. Бившият локомотивeц Тонев само пасува. Въпреки, че преди година се тръшкаше и отказа на каквато и да е цена да върне Наско на „Герена“. Поради тази причина не ангажира и Станимир Стоилов.
А каква е ролята на Сираков – явно е, че той не разполага със същите правомощия. И няма как да е същият. Въпросът е защо се примирява да бъде между чука и наковалнята и да бъде безгласна буква? Затова логично се стигна до разнопосочните изказвания – „Има пари за селекция“, „Не ми отпускат необходимите средства за нови“, „Приоритет е изграждането на сектор А“, „Парите за селекция не зависят от сектор А“. Те бяха предвестник на задаващите се бури на „Герена“. Вместо отговорност, в клуба цари колективна безотговорност. Докато обаче всеки се прави на „ни лук ял, ни лук мирисъл“, ситуацията няма да се оправи. А ще става още по-трагична. Защото работа не се върши от хора, които не могат да се гледат, а от такива, които гледат в една посока. В Левски такива няма. Ако тримата не станат скоро съотборници и не спрат сами да бият по авторитета си, то и следващите треньори и отбори на сините ще са обречени.
С идването на Иво Тонев на „Герена“ в клуба имаше двувластие. А след привличането на Наско Сираков, центровете на силните станаха три. И вместо триглавата глава да си подреди къщичката и да почне да гази съперниците, то всяка глава тегли чергата към себе си и се стигна до тази трагикомична ситуация.
Когато сините бяха дрийм тим през 2006-а година – всеки в клуба си знаеше мястото. А собственикът Тодор Батков само приемаше аплодисменти. Постигна успехи с далеч по-малко средства, клубът бе печеливш. Но по веригата под него се знаеше точно кой за какво отговаря. Сега на „Герена“ наливат от пусто в празно, а нискостоящите се чудят на кой бог да се кланят. В клуба вместо да има единение цари пълно разединение. И то е видно не само за сините запалянковци.
„В Левски има голямо напрежение от ръководно естество. Стари собственици, нови собственици в лицето на незнайно кой, и Наско Сираков е самостоятелен играч там“, каза Лъчезар Николов – Чезари. И е напълно прав. Левскарската общност още чака отговор на въпроса „Кой доведе Иво Тонев на „Герена?“. Но скоро няма и да получи такъв. От януари 2012-а година насам, когато встъпи в длъжност, Тонев се мени като хамелеон. А успехите, които обеща и толкова драпаше да достигне, си остават блян. Той първо имаше цялата власт на „Герена“ – Батков бе изместен в миманса, явно бе че беше спрял да дава пари. А който разполага е с тях, той поръчва музиката. Бившият директор на Локо София се зае да реформира целия клуб, грижеше се за финансовата и спортно-техническата политика. Резултатът – само калъфки. След втората през миналия сезон, остана само да бъде Строител. И привидно се отдръпна от другите дела, а остана да надзирава изграждането на сектор А. Но по всичко личеше, че в него останаха и хляба, и ножа. Няма как да е друго яче, след като той води преговорите с играчи, той пръв е предложил Йоканович за треньор, той подписва договорите. А Батков по време на споразумението със сърбина дори го нямаше в България. Странно, но той отсъстваше от страната и когато Даниел Боримиров бе назначен за спортен директор. Може би защото не го искаше на „Герена“, но другата страна се оказа по-силна.
След привидното отказване на Тонев, Батков напомпа мускули. И пред угрозата на нов провал се реши да преглътне егото си и да покани Наско Сираков, с който през годините си казаха доста остри думи. Бившият локомотивeц Тонев само пасува. Въпреки, че преди година се тръшкаше и отказа на каквато и да е цена да върне Наско на „Герена“. Поради тази причина не ангажира и Станимир Стоилов.
А каква е ролята на Сираков – явно е, че той не разполага със същите правомощия. И няма как да е същият. Въпросът е защо се примирява да бъде между чука и наковалнята и да бъде безгласна буква? Затова логично се стигна до разнопосочните изказвания – „Има пари за селекция“, „Не ми отпускат необходимите средства за нови“, „Приоритет е изграждането на сектор А“, „Парите за селекция не зависят от сектор А“. Те бяха предвестник на задаващите се бури на „Герена“. Вместо отговорност, в клуба цари колективна безотговорност. Докато обаче всеки се прави на „ни лук ял, ни лук мирисъл“, ситуацията няма да се оправи. А ще става още по-трагична. Защото работа не се върши от хора, които не могат да се гледат, а от такива, които гледат в една посока. В Левски такива няма. Ако тримата не станат скоро съотборници и не спрат сами да бият по авторитета си, то и следващите треньори и отбори на сините ще са обречени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: