SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

В годината, в която чества своя достолепен юбилей, футболен клуб Левски отново е изправен пред екзистенциални проблеми. Нещата определено не вървят, отборът играе трагичен футбол, феновете са нещастни. И така не е от вчера, вече пет години Левски се лута и се движи неотклонно по наклонената плоскост. По тази констатация дори не може да се спори – плачевното дередже на синия клуб не подлежи на обструкция. Няма как да се фризира или изманипулира. Ако имаше дори най-малка възможност да се хвърли прах в очите на хората, тя щеше да бъде използвана на мига. Реалността обаче е очевидна и не подлежи на машинации. Левски е в сериозна беда.

През седмицата на „Герена” отново се разшумя и отново събитията бяха със силно негативен знак. Комедията отново е черна, с привкус на абсурд в съчетание с жалка гротеска! Темата Левски пак зае централно място, но не по начин, който да направи привържениците на тима горди. Момент, стигнахме до привържениците. Тази седмица се изясни позицията на активните фенове на отбора. Не на тези, които стоят пред телевизора и се тюхкат за играта на любимия отбор, а на онези, които всяка седмица са на стадиона и го подкрепят по директен начин. И активните фенове на отбора показаха в каква посока ще се развива клубът. На първо време те застанаха зад треньора Славиша Йоканович и му гласуваха безрезервното си доверие. Поради тази причина не приеха смяната му с Ивайло Петев и обругаха последния по един крайно неприятен начин. В следващия момент след среща с ръководството, от което получават пари за охрана, си промениха коренно позицията. Забравиха за внезапното си влечение към Славиша и приеха безусловно варианта с Тони Здравков. И отново застанаха зад отбора и обещаха да го подкрепят безрезервно. И някак си пренебрегнаха факта, че всичко, за което се разбунтуваха, бе дело на Тодор Батков, а в крайна сметка виновник за тях се оказа Наско Сираков. Формално в петък те бяха на страната на Сираков, който застана зад Йоканович, а във вторник вече приеха легендата за свой враг и го нарочиха за единствен виновник. Странно поведение, което обаче трябва да се приеме за даденост и симптом накъде ще върви Левски оттук нататък. Липсата на логика обаче не е нещо екзотично по тези географски ширини.

По-важно е да се намери посоката.

Броженията около „Герена” не са толкова интересни с личностните и кадровите колизии. Те са показателни каква е днешната визия за клуба на активните му фенове. На седмото поколение 20 -годишни левскари, което е на стадиона, за да подкрепя любимия отбор. Шестото и петото поколение не са толкова интересни, нито важни. Тяхната позиция за Левски може дори да се игнорира. Важното е накъде ще го насочат сегашните върли фенове.
Но да се взрем в развитието на техните собствени възгледи. Първо, това седмо поколение левскари игнорира най-големия успех в историята на Левски, постигнат преди не толкова далечните 7 години. На едно друго място в столицата непрекъснато възкресяват спомени отпреди 30-40 години, за които има все по-малко живи свидетели, на „Герена” не искат да си спомнят за неща отпреди седем. Явно по някаква причина този най-голям успех на Левски не се припознава като такъв от най-активните сегашни фенове. Излиза дори, че те не са го желали особено, стигали са им победите над ЦСКА и позицията на набеден евроидиот. Но крушката си има опашка. Успехът се неглижира заради хората, които са с най-големи заслуги за неговото постигане.

Приказката трябва да бъде забравена, защото героите не са ни удобни!

Кой е казал, че никой не е спечелил от войната с феновете? Някой явно силно се е объркал, Тодор Батков бе в тежка окопна война с феновете, но днес е пръв техен приятел. Явно войната е довела до взаимни ползи. И уж съгласува всичките си решения с тях. Съществуването на Левски вече не се крепи на някаква генерална и фундаментална идея, а върху отношенията между ръководство и активни фенове, които биха могли да създават известни неудобства. Свещеният съюз е гаранция, че и двете страни ще бъдат доволни. И главните виновници за сегашното състояние на клуба могат да спят спокойно и да ходят на стадиона, без да чуват обидни скандирания за сексуалната им ориентация.

Изводът е, че на „Герена” се е възцарил пълен комфорт. Ако има нови загуби, то за тях ще са виновни футболистите, които не са разбрали за какъв велик отбор играят. Те самите също участват по свой начин в цирка, защото си получават редовно заплатите. Априори няма как да са виновни феновете, не са виновни Тонев и Батков, невинен е и Тони Здравков. При така създалата се ситуация Левски може да остане във втората седмица в класирането и пак недоволството ще е в познатите измерения. Някой друг шамар на футболистите в рейса и дотам.

Що се отнася до котерийните подробности: Ивайло Петев попадна на неподходящото място в неподходящо време. Случилото се бе грозно, но Иво не трябва особено да се вторачва в инцидента, защото той е далеч от логиката на ситуацията. Всъщност постъпи много правилно, като се освободи от фланелката, че и от тениската. Точно сега тези 500 грама трикотаж са тежки като олово. Случи се така, че Петев за минути изживя това страдание, което преди Илиан Илиев и Славиша Йоканович търпяха с месеци. И всичко свърши. Естествено, че причината не е в интервюто му, в което от сантименталност признава, че е бил като дете от ЦСКА. По висшите етажи на властта в Левски почти няма човек, който да не е бил като дете от ЦСКА. Но при превода на петцифрени суми това услужливо се забравя.

И най-важният извод. Един клуб е това, което са неговите фенове. Безпрекословно трябва да се приемат техните желания и виждания. Те идват на стадиона в студ и пек и определят какъв отбор искат да гледат. Дано бъдат толкова активни и когато бъде издигнат секторът красавец след месеци.

Вечният голмайстор и синя легенда на клуба Наско Сираков си тръгна с думите: „Това не е моят Левски”. Преди 40 години, когато и аз бях активен фен, чух същите слова от един стар фен на отбора. Той така и не се беше примирил с тирето между Левски и Спартак. За него Левски бе приключил завинаги с Патрата и Теко Абаджиев. Спартаклиите не бяха неговите хора. Огромната част от синята публика обаче се беше примирила и даже бе много доволна, че Левски под милиционерския пагон дори е по-силен. Епичният филм на Оливър Стоун „Взвод” завършва със следната фраза на Чарли Шийн: ”Във всеки един от нас се бори по един Елайъс и по един Барнс”. Вечната борба между доброто и злото, в нашия конкретен случай между Левски и Спартак. И екзистенциалният въпрос е днешният клуб Левски ли е, или Спартак….

Животът ме научи, че не са важни разочарованите, а активните. През тези 100 години Левски е минал през какво ли не и натрупванията не са единствено в положителна посока. Оцелял е в три съвсем различни епохи. А какви ще бъдат следващите 100, не зависи дори от тези, които сваляха дрехите на Ивайло Петев. Зависи от бъдещите поколения левскари и дано те да се върнат към фундамента на историята. Към Могилката, към основателите, към първите 30 чисти години. Днес в обществото има прекалено малко разум и интелект, за да бъде прочетена правилно историята. И така наречените момчета с качулките не носят персонална вина за развитието на обществено-социалния живот в България. Несправедливо е да бъдат винени, те така разбират нещата. Остава надеждата, че бъдещето ще бъде по-различно. А Левски ще го бъде! Това е повече от сигурно. И отново ще се пишат приказки - надявам се, не за да бъдат бързо забравяни.