SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Локомотив Пловдив е отборът с може би най- изстрадалите и верни фенове в България. Отбор, който е преминал през всички перипети на съдбата – от дъното до върха. Отбор, който при всичките му неуспехи и трудности се е съхранил.

Знаем какви мъки и каква радост е изживял всеки локомотивец. Черно-белите фенове никога няма да забравят следната дата: 8 май 2004-та година. Тогава „смърфовете” стават за първи път в историята си шампиони.  Такава невероятна атмосфера и романтика не е имало на никой друг стадион. Такава радост, такава любов към отбора, толкова много разчувствани хора на едно място, толкова много сълзи на един стадион не е имало никъде в България! След многото години в Б група и мъките, които е имало във всяко черно-бяло сърце, се оказва, че си е струвало цялото това страдание! Страдание, което е излекувано именно с тази шампионска титла. Невероятно е да се опише препълненият стадион и рева на феновете на „Лаута” при головете на Камбуров,Миланович и Янчевски. Несравнима е радостта на феновете при последния съдийски сигнал и тяхното нахлуване на терена! И тогава, след този невероятен сезон, надеждите на половин Пловдив за силен Локомотив изведнъж угасват. Друга дата, която никога няма да се забрави: 25 август 2005-та година. Пред заведението „Буда Бар” в курорта  Слънчев бряг се случва най-лошото за всеки фен на Локомотив. Президентът на отбора Георги Илиев бива застрелян от снайперист пред множество хора. Когато новината стига до Пловдив, цял град изведнъж замлъква. Сломено е сърцето черно – бяло. Сърце, което е свикнало на болка. Сърце, от което вече капе кръв.  Изведнъж цял Пловдив потъна в мрак и страдание. Все пак и този път някак си локомотивците превъзмогват огромната болка,  която е изписана по лицата им. Но не я преодоляват напълно. Тази болка винаги ще се усеща, както се чувства и до ден днешен във всяко едно черно-бяло сърце. Започва една голяма криза в пловдивския клуб. Не се знае дали Локомотив ще го има или не. Тогава клубът е поет от Емил Наков, който въпреки своите опити да задържи основните футболисти на отбора – не успява. Той разпродава основната част от отбора. Наков нямаше наличните средства и финансов капитал, за да издържа клуб, като Локомотив Пловдив, за това започва да му търси собственик и не след дълго време на черно-бялата сцена се появява нов герой – Александър Тасев. Човек с много средства, който знае къде и как да влага своите пари. Веднага се усеща как Локомотив отново надига глава и започва да се превръща в онова страшилище, което беше 2003/2004 година. Отново настъпва невероятната еуфория и делириум, в който изпадат черно – белите привърженици. Надеждите за един постоянно силен Локомотив отново се възраждат... но не за дълго. За жалост обаче и Тасев бива убит. Тогава у черно – бялото сърце се завръщат познатите болка,тъга и мъка. Мъка, която става все по-силна и все по–неизлечима. Тъга, която няма да бъде забравена. Надеждите за светло бъдеще на Локомотив Пловдив отново се изпаряват. От силната еуфория до тъй добре позната остра болка. И въпреки тези премеждия и лакатушкания между шамарите на съдбата, Локомотив Пловдив и неговите привърженици отново не се предават и оцеляват. Тогава през 2007 година Галя Топалова купува Локомотив. Клубът бе поет от Левент Назифоглу, който взе длъжността „президент”. Тази новина не се хареса на многобройната и харизматична публика на „смърфовете” и привържениците започнаха да гонят турчинът, като издигаха транспаранти срещу него. Все пак борбата срещу Назифоглу бива успешна, за добро или лошо. След тази битка феновете започват да се чувстват все по – единни и силни, защото усещат, че никой не може да се разпорежда с техния Локомотив. Именно тогава масово феновете осъзнават, че Локомотив Пловдив е на феновете и ще съществува независимо от това кой ще е президент. Феновете приеха Галя Топалова с недоверие, което се оказа оправдано. Пролича си, че тя е некомпетентна и няма да влагат пари в футбола, както бе обещала. Освен това някои нейни изцепки накараха всички локомотивци да се засрамят дори от нейно име. Със своите постоянни гафове тя само опетняваше името на клуба. От сезон на сезон Локомотив ставаше все по – слаб и безличен. Тогава отново възникна полемиката във черно-белите изстрадали сърца. Дали ще се върнат онези тъмни времена? Времената прекарани в Б група.  Дали все пак черно-белият отбор ще съхрани своите традиции и постоянство? Възможно ли е да стане чудото и Пловдив да има представител в А група? Е, на коледа явно стават чудеса! Галя Топалова може да беше некомпетентна, незаинтересована, безскрупулна и дебилна, но поне продаде на време любимия отбор и не го остави в дългове. Тогава се появи Константин Динев, който трябва да бъде пример за всеки собственик на футболен клуб в България. Той бива приет от феновете изключително позитивно и още в началото на своя престой на „Лаута”, той усеща обичта, която може да се срещне само тук в Пловдив – в Локомотив! Вижда се светъл тунел за пловдивския Локомотив. Тунел, по който черно-белият отбор ще тръгне и ще извърви отново пътят от дъното до върха. За много кратко време Константин Динев направи неща, които са уникални за българските стандарти. Ремонт на съблекалните и качествената селекция са само едни от нещата, с които тои започна. За много кратко време „смърфовете” отново се превръщат в фактор, макар и с незавиден брой точки. Локомотив отново започва да гази и така заслужено остава в елита на българския футбол. Появяват се някои звезди в Пловдив, като Гара Дембеле, който бива продаден на Левски срещу сериозна трансферна сума и процент от евентуална печалба в чужбина. Триото Динев, Бонев, Узунов изпълва с оптимизъм феновете, защото те усещат, че в Локомотив се работи и то по правилна линия. Отново започват да прииждат тези положителни чувства у привържениците на „смърфовете”. Става въпрос за познатата еуфория и делириум, които отново обземат всяко черно – бяло сърце. Сърце, което започва отново да тупти тъй силно, изпълнено с обич към любимия отбор. Хубавите моменти обаче тепърва предстоят. През лятото Коко Динев привлича още класни футболисти, като връща на ''Лаута'' любимецът на ''черно-белите'' фенове Христо Златински, в отбора пристигат Базил де Карвалъо, Джереми Родригес, Раймонди и т.н. Започва страхотен ремонт на стадиона, като се сменят седалките в сектор „А”, а целия сектор „В” бива ремонтиран, поставят се огради, а секторът е повдигнат според стандартите на Уефа. Именно тези неща, които прави президентът за отбора, още повече засилват обичта на феновете. Обич, която е безгранична и несравнима. Въпреки началните не толкова добри мачове, Локомотив Пловдив започва да играе все по – стабилно и това си проличава в много мачове. Победи, като тази с Левски в София, с Локомотив София за купата са само началото на една нова епоха. От тук нататък може би предстоят само хубави дни за Локомотив Пловдив. Какво ще се случи по – нататък? Никой не може да предскаже, но лично аз съм оптимист, защото въпреки всичките изпитания, които съдбата е предложила на Локомотив и всичките трудности, които са минали, този отбор ще продължава да го има и да бъде обичан. Тои ще става все по-силен, защото обичта на феновете прави един отбор голям! А тяхната обич е просто безгранична!

Георги Георгиев/ SportaBG.com
Снимка: Цветан Инджов/ SportaBG.com