SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

В Пловдив живеят и играят двама братя, които бързо се превърнаха в любимци на феновете на местното Локо. Юнес се появи в България миналата зима, а Самир - през лятото.

Разликата във възрастта им е две години, а майка им стана изключително популярна покрай трансфера на Гара Дембеле в Левски. Мадам Ба се грижи и за интересите на своите синове. Които не се колебаят, когато трябва да отговорят биха ли работили с друг агент: "За нас съществува само мама. Всички останали трябва да се съобразяват с нея и мнението й."

- Мислите ли, че бизнесът, наречен футбол, се е извратил до такава степен, че единствено парите имат значение? Ако човек погледне визитките ви, би си казал, че обикаляте от страна на страна само за да прибирате по-високи заплати.
Юнес: Вярно е, че много играчи влизат във футбола само за пари. Но тук ще говоря само за себе си. Играя, откакто съм навършил 5 години. Обичам този спорт, обожавам го. Зареден съм със страст. Когато станах на 16, отидох в школата на Пари СЖ. Щом влязох в академията, осъзнах, че силно искам да съм професионалист. Този спорт е вкоренен в семейството ми. Обичаме го твърде много, може да ме попиташ за който и да било играч, мога да ти кажа колко е висок, къде е роден, колко тежи, как се казва, къде е играл.
Самир: Хората си мислят, че взимаме много пари, защото сме звезди. Но в същото време забравят, че договорите за милиони не са за всеки.
Ю.: Само 5 процента от професионалистите са истински богати!
С.: Ние правим много жертви като млади, не ходих нормално на училище, не излизаме често да се забавляваме.
Ю.: Ти ни питаш дали играчите са наясно с хората и стандарта им на живот. Разбира се, че знаем какво им коства, за да ни подкрепят. Самите те не печелят много, но си плащат за билети, пътуват с отбора, така че ние ги уважаваме. Щом са на стадиона, е важно да отидем и да им ръкопляскаме. Тук сме в малък град, срещаме ги навсякъде, удоволствие е да им отделиш пет минути и да си поговориш с тях. (б.р. - След края на интервюто се уверяваме в думите на Юнес. Привърженик на Локо го вижда, втурва се към него,
целува ръката му и крещи:
"Ти си велик!"
Следва усмивка, "Благодаря" на чист български и неловка размяна на погледи със Самир).

- Как е да работите с Мадам Ба? Навремето норвежецът Джон Арне Рийзе уволни своята майка, която му беше агент?
Ю.: Добре е да сме заедно с нея, защото у дома си говорим за всичко, даваме своите аргументи, случва се да спорим. Накрая решаваме всички заедно. Понякога си мислим, че всъщност говорим с майка си, а тя казва, че ни е мениджър.
С.: Да, вярно е, веднъж говорим с мама, друг път - с шефа, с агента.
Ю.: Наскоро и звъннах и й казах: "Искам среща със своя мениджър утре в 13,00 часа. Уточнявам: с мениджъра си, а не с майка ми".
- Кажете нещо за вашия баща? Той ли ви накара да се прехласнете по футбола?
Ю.: Влюбен е във футбола, водеше ни на стадиона като деца. Имаше абонамента карта за всеки сезон, а във Франция е позволено родителят да вкара със себе си детето си безплатно на стадиона, стига то да няма навършени десет години. Ние седяхме в скута на татко на мачовете на Пари Сен Жермен, редувахме се през мач. Бяхме щастливи да сме там. Затова обичам ПСЖ, това е любимият ми отбор.
- Покрай родителите ви и африканските им корени имате право да играете за три национални отбора - Сенегал, Мароко и Франция.
Самир има мачове за младежите на Сенегал
а Юнес - за една от формациите на Франция. Ако един ден се случи така, че ви се наложи да излезете един срещу друг за различни национални отбори, бихте ли го направили?
Ю.: Не знам, самият аз бях част от младежите на Франция до 16 и 17 години. Но пък на този етап никой не ме е търсил. Защо да не играя срещу Самир? Видяхме как братята Боатенг носят екипите на Гана и Германия на световните финали, няма нищо лошо в това.
С.: Играх за отбора до 21 години на Сенегал в квалификациите за Купата на Африка. Папе Диакате, който сега е титуляр в Лион, ми беше съотборник. Преживяването беше страхотно, натрупах различен опит. Фантастично е. А днес - трябва да видим дали изобщо отнякъде ще дойде предложение. Иначе и аз бих играл срещу Юнес.
- Юноши сте на Пари СЖ, но така и не записвате минути за отбора. Юнес, при теб опира до липса на късмет, тъй като треньорът Луис Фернандес е уволнен. Самир, а какво се случи с теб?
Ю.: Имах договор за пет години, бях на 18 или 19. Можех да подпиша първия си професионален контракт с ПСЖ. Антоан Комбуаре, който сега води първия състав, тогава ме тренираше в Б отбора. И ме препоръча на Фернандес. Но понеже беше трудно да пробия сред титулярите, на моя пост бяха Почетино, Хайнце, Дею - Комбуаре ме посъветва да отида във Втора дивизия, за да натрупам опит. Имах уверението, че когато се върна, ще съм част от мъжкия тим. Но футболът понякога изисква да си късметлия. Когато се върнах от периода под наем в Амиен, вече ме бяха забравили. И Фернандес беше изгонен, а имаше и нов президент. Така се превърнах в пътешественик.
С.: Аз всъщност бях само в академията. И след станалото с брат ми осъзнах, че трябва да сменя обстановката. Говорих с майка ми и решихме да отида в Троа. Бях на 18, заиграх за резервите, имахме страхотен първи сезон, набелязаха ме за мъжете. Фарук Хаджибегич беше треньор и каза, че ще разчита на мен. Но след лятната ваканция Хаджибегич го нямаше, изведнъж се оказах излишен.

- В ПСЖ сте по времето на Анелка, Окоча, Роналдиньо, Артета. Какво си спомняте от работата с тях, от тренировките?
Ю.: Тренирах с тях всеки ден, играех в приятелски мачове. Два пъти попаднах в групата, но нямам официален мач. Натрупах опит с тези играчи, които спомена. Когато имаше квадрат, беше кошмар да влезеш в центъра с тях. По две минути не можех да пипна топката.
С.: Аз съм тренирал два пъти с тях. Бях на 17 години.
Играех с Роналдиньо и на няколко пъти му подадох
топката. А той ми каза, че иска по-мощен пас. Ритнах с всичка сила, а той овладя топката фантастично. И ме похвали, че съм подал идеално.
- Самир, имаш диплома по икономика и спортен мениджмънт. Как намери време да съчетаваш футбола и учението?
С.: Реших да изкарам диплома в парижкия университет, когато не подписах професионално с Троа. Преместих се в Трета дивизия, а там имаш време да работиш или учиш. Планирам да използвам дипломата, като свърша с футбола, да съм директор или спортен мениджър..
Ю.: Той ще е спортен директор, а аз - треньор на отбора. Семеен бизнес (смее се).
- Юнес, през лятото на 2009 година си на проби в Хибърниън. Според медиите дори си имал подписан договор, който е бил развален. Защо?
Ю.: Да, подписах. И пак стана същото като в ПСЖ. Мислех, че всичко е наред, минах проби. Предложиха ми договор. Следващата седмица уволниха треньора Миксу Паателайнен. Но се оказа, че после не ме искат. Но всичко е за хубаво. Не ме интересува дали съм в Шотландия или България. Нямаш ли силна психика, не обичаш ли футбола, се отказваш лесно. Често се шегувам, че обичам силно футбола, но той не ме обича.
С.: Когато си на 24-25 години и ти се случи нещо такова, е трудно да го преодолееш. За Юнес футболът е като дрога, както и за мен. Харесва ни да пътуваме, да опознаваме нови страни.

Източник: Списание FourFourTwo

Снимки: Цветан Инджов/ SportaBG.com

Още за Локо Пловдив от днес:

• Котев пак избяга от Локо (Пловдив), отива в Китай
• Локо (Пловдив) взима Хидиуед