SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

През лятото Локомотив Пловдив трябваше да направи сериозна крачка в развитието си през ерата "Константин Динев".

За да се превърне тимът в постоянен участник в евротурнирите, през пролетта на "Лаута" бе привлечен сръбският мениджър Бранко Милованович, на когото бе поверена цялата спортно-техническа власт. През миналия сезон смърфовете останаха на косъм от евровиза (финишираха с равни точки, но отстъпваха в преките двубои с Локомотив София), а Милованович трябваше да направи така, че през 2012 година пловдивското Локо да се стяга за мачове в турнирите на Стария континент. Бранко, като изпечен оратор, обясняваше какви грандиозни реформи ще направи в школата на клуба, как ще разчита първият отбор на собствени кадри, как от чужбина ще бъдат привлечени много класни чужденци, с които съставът да може да се пребори за... шампионската титла. В Локо сами покачиха напрежението върху себе си, а след това бяха неспособни да се справят с него. Въпреки всички хубави думи дни преди първата тренировка за новия сезон тимът нямаше програма за подготовка, както и старши треньор! В един момент бе обявено, че смърфовете ще бъдат водени от Атанас Джамбазки, но назначението му бе само за една нощ. На другия ден съставът бе поверен на Драган Канатларовски, който вече бе водил черно-белите през 2008 година. Набързо черно-белите изготвиха и план за подготовка, който обаче се оказа пагубен. Вместо да натрупат солидни физически запаси, играчите на Локо бяха разкарвани по всякакви контроли - пътуваха за Гърция и Кипър и спяха по автобуса. След това бе провален и вторият лагер в Австрия, защото вместо с реномирани съперници отборът играеше с треторазредни чуждестранни състави.

И не стига, че всичко около подготовката се обърка, но Милованович се оплете като пате в кълчища и със селекцията на отбора. Вместо да търси подходящите футболисти за състава, повярвалият си директор не спираше да надува медийни балони около питомеца си Ненад Лукич. Сръбският юношески национал бе представян едва ли не за новия Меси, въпреки че никакъв го нямаше с фланелката на Локомотив. Появиха се информации, че той е следен от най-големите клубове на континента - ако вярвахме на всичко, то Арсенал и Манчестър Юнайтед водеха истинска война за подписа му, а за да прецака сър Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер бе решил да извади 6 милиона евро за Лукич... С неправилната работа на сърбина в Локо сами си заложиха бомба, която бе въпрос на време да избухне.

Локо все пак подписа с някакви чужденци, но само след няколко седмици ги изгони. Такива бяха случаите с вратаря Дино Шеремет и нападателя Дарио Захора. Чилиецът Карлос Еспиноза пък бе купен и пратен във втородивизионния Любимец, защото на "Лаута" нямаха свободни квоти за чужденци?! Единствената полза от работата на Милованович се оказа контактът с Цървена звезда и докарването на сръбския гранд за празниците около 85-годишнината от основаването на клуба.
Сезонът започна, а Локо не бе готов нито функционално, нито кадрово за него.

Отборът на Драган Канатларовски практикуваше романтичен футбол - черно-белите винаги се опитваха да атакуват и да правят играта, независимо къде и срещу кого играеха. Това обаче не даваше необходимите резултати - в гостуванията Локо правеше куп пропуски и логично бе побеждаван, но поне на "Лаута" пловдивчани нямаха проблеми. В петия кръг при визитата на ЦСКА Локо Пд загуби звездата си Базил де Карвальо, който се контузи още в началото. Загубата с 3:0 бе факт, но по-лошото е, че тимът остана без чист нападател за доста дълъг период от време. С травмата на Базил лъснаха всички проблеми по време на подготовката и селекцията. А като към собствените гафове допълним и тези на реферите (те попречиха на отбора да спечели победата срещу Лудогорец, като отмениха чист гол на Здравко Лазаров, а след това сториха същото и на "Армията" при резултат 2:0), рано-рано стана ясно, че черно-белите мечти преди старта на сезона няма как да се превърнат в реалност. Чак в осмия кръг тимът успя да стигне до победа навън - разби Видима с 3:0. След това обаче дойде поражението със същия резултат от Славия на "Овча купел", на феновете им писна и те бойкотираха двубоя с Черно море. След него собственикът на клуба Константин Динев риторично попита - "А ако аз бойкотирам, какво ще стане?". До него на трибуните беше Емил Велев. Появата на Кокала бе ясен знак, че на спортно-техническия щаб в лицето на Бранко Милованович и Драган Канатларовски не му остава много време на "Лаута". Последва загуба от Левски на "Герена" с 2:3, и то след като пловдивчани водеха с 2:1. Само в рамките на минута обаче те допуснаха да бъдат обърнати. Това сложи край на търпението на Динев и той посочи вратата на Бранко и Драган, въпреки че треньорът се опитваше да извади максимума от потенциала на играчите.

Босът предостави цялата власт на Велев, който в трите си мача начело на отбора постигна две победи и едно равенство. Той обаче показа, че пипа с твърда ръка и няма да позволи в съблекалнята да се получи разделение между чужденци и българи - проблем, който съществуваше при предишните ръководства.

Като цяло обаче през есента Локо бе заложник на собствената си нереална оценка за състоянието и възможностите на отбора. И въпреки по-доброто представяне спрямо предишни сезони (б.а. - виж фактфайла) разочарованието бе голямо.

През пролетта на Велев му предстои много работа, но той поне даде да се разбере, че не лети в облаците, и веднага обяви, че на този етап за евротурнири няма как да се говори.

Снимки: Цветан Инджов/ SportaBG.com