
Фен сайтът на Локомотив (Пловдив) LPortala.net, публикува скандални разкрития за една от юношеските формации на ''черно-белите''.
Става въпрос за треньора Асен Чотров, които ръководи децата родени през 1997 година. Ето и какво гласи сайтът на ''смърфовете'':
Днешната история е малко по-различна. Хронологически тя започва още преди повече от седмица, когато с нас чрез интернет се свърза родител на дете от „черно-бялата” школа. Макар и кратък, виртуалния ни разговор набързо разкри много от нещата, които впоследствие бяха казани и на срещата наживо, няколко дни по-късно. Преди това обаче, трябваше да се съгласим с единственото условие на родителя отсреща - настоящия материал да запази анонимността му, с цел - да съхрани детето си от нежелани последствия. Постарахме се да запазим разговора между нас максимално най-автентичен, като нашата редакторска намеса е свързана основно със спестяването на някои от имената в него. Дали сме се срещнали с нечий баща или майка също остава излишна подробност – срещата ни беше просто с родител.
- Здравейте, искахте да запазите анонимността си. Може ли да започнем първо с причините за това ваше условие?
- Ще стигнем и до там, лично аз нямам проблем да изляза с името и лицето си, но имам своите опасения, че това няма да се отрази добре на детето ми. Постарах се да направя нужното, синът ми да не разбере за днешната ни среща, тъй като на тази възраст децата нямат нужда от такива емоции. Затова и потърсихме контакт чрез интернет, без знанието на самите момчета.
- Казахте "потърсихме"? Кого още представлявате всъщност?
- Една доста голяма група от родители от набор 1997, със старши-треньор Асен Чотров. Аз се наех със отговорността да потърся контакт с вас, тъй като до момента, в който ви писах, с вас не се познавахме лично. Мисля че тук е мястото да ви благодаря, затова че ме изслушахте при виртуалната ни среща, както и че приехте да говорим, за да бъде разкрита истината сега. Или поне част от нея.
- Има ли родители от отбора ви, които не биха се съгласили с вас?
- Предполагам че има. Най-малкото има момчета, които и ние родителите, а и самите деца, виждат от много време, че се ползват с привилегии пред треньора. Има такива, които не идват на тренировки цяла седмица и пак влизат в игра, за сметка на тези, които не пропускат занимания, но остават на пейката. Но, това явление предполагам е доста често срещано за България и предпочитам да не обръщам сериозно внимание.
- След предварителния разговор съм наясно съм с това, което ще разкажете. Не беше ли по-удачно да потърсите по-тих начин да решите проблема, без да се стигне до подобни разкрития в публичното пространство?
- Повярвайте, сред нас, родителите е пълно с хора, които милеят за Локомотив. За самите деца да не говорим. Но нещата, които ще кажем не са факт от вчера или днес. Това са проблеми, трупани с години. По-голямата част от тях са кристално ясни на хората от ръководството, но мерки не са взимани. Имало е случаи преди повече от година, в които се е стигало до побой над децата от треньора им. Родителите им са ги посрещали на вратата със сълзи в очите и синини по тялото. Сами се сещате, че при един такъв случай, закона е на наша страна и няма проблем да се предприемат необходимите правни мерки, от което да пострада и треньора Чотров и дори самия клуб. Но не сме стигали до там, заради вярата и уважението към клуба и ръководството му. Вместо това, при въпросния случай побойника Чотров и бил просто „смъмрен” от административния директор Атанас Узунов. Но така и така започнах да се връщам назад във времето – нека продължа. Нося ви изрезка от вестник, който сигурно като човек, занимаващ се с медийното отразяване на Локомотив, а и на школата, навярно сте чели. Датата е 2 ноември 2011 г., а заглавието на вестник „Труд” е „Мъж на красива прокурорка чупи прозорец на банка”. Това е един от малкото случаи, при които изцепките на този, който би трябвало да служи за пример и да учи едни 13-14 годишни момчета на морал, са излизали извън на бял свят, но са завършвали отново само с „мъмрене”. Познаваме също така бивши негови възпитаници, родени през наборите 1987-ми и 1990-ти. Момчетата чистосърдечно си признават, че е редовно е идвал на тренировки и дори на мачове директно от дискотеките, където се консумира не само алкохол и редовно е прекривал очите си с доста по-големи от нормалните очила. Сигурно се сещате и защо. Докато разпитвахме научихме още, че е изкарал доста време в клиника за наркозависими в чужбина. Дотук мога спокойно да обобщя казаното с три думи – алкохолик, наркоман и побойник. И едни деца, които тепърва влизат в пубертета. Аз лично съм от родителите, които се радват че детето му тренира футбол, за да стои далеч точно от тези три думи.
- И все пак всичко това е било преди време. Не мислите ли, че е вече в миналото?
- Лично аз се съмнявам. Знаете, че градът е малък и някои неща се научават бързо. Научихме, че малко преди Нова Година след поредната пиянска изцепка на Асен Чотров, един от символите на ресторант „Джоана” е бил потрошен. Става дума за декоративна и скъпа фигура на готвач пред заведението, която от тогава липсва пред него. Но искам да се върнем към нещата в отбора ни. През април 2011 г. всички ние събрахме по 45 лв. за спортна екипировка, с която децата ни да тренират през топлите летни месеци. Лятото мина, навън е люта зима, а от въпросните екипи, както и от парите няма и помен. Разбрахме още, че преди няколко месеца е взето решение треньорите в школата да преустановят събирането на каквито и да било пари, освен за месечните такси. От плащането на такива са освободени момчетата, които не са от Пловдив и ежедневното им пътуване до града е свързано с разходи. При нас специално, пари на тези деца се събираха до съвсем скоро. Предполагам, че не са били отчитани и са отивали в нечий джоб. Става дума за кражба на повече от сто лева всеки нов месец… Ясно е, че всички тези цифри са отишли по една друга страст на Асен Чотров – хазарта. В този ред на мисли се сетих за още един абсурд – редовната практика по време на лагери, треньорът да праща децата до близкия букмейкърски пункт, за да му пускат фишовете. Всъщност, като казах лагери, имаме случаи, в които от родителите се събират пари за подготвителен лагер, а в последствие такъв не се е провеждал. А парите не са били връщани. Предполагам, че това е една от главните причини, г-н Фиданов да забрани на всички отбори в школата провеждането на каквито и да било лагери тази зима… Някои от родителите са имали добрината,… или може би наивността да услужват значителна сума пари на този човек, които в последствия не са били връщани… Истината е, че целият град знае за борчовете на този човек, който на всичкото отгоре си сменя номера на мобилния телефон по няколко пъти в месеца...
- Извинявай, че те прекъсвам, но нали спомена, че ръководството на Локомотив е наясно с всичко това, които казвате. Убедени ли сте, че това е така?
- Разбира се. Всъщност капката на търпението преля този декември, когато разбрахме, че г-н Чотров е бил начело на списъка за уволнения, подготвен от г-н Фиданов. Впоследствие разбрахме, че над това решение на шефа на школата е наложено „вето” от висшестоящи, по неясни за всички нас причини. Тук е мястото да благодаря на Георги Фиданов от името на родителите, тъй като за малкото време, за което е на този пост успя бързо да види проблемите и да предприеме справедливите мерки. За да си продължа мисълта от преди малко, той е този, който влезе в положението на „опарените” родители и възстанови сумите, с които г-н Чотров им беше задлъжнял.
- Искате ли да кажете публично името, който спасява поста треньора на отбора ви от уволнение този декември?
- Съжалявам, че се налага да го направя, но нямаме друг избор, въпреки, че всички ние изпитваме уважение към това име. Но за да стигнем дотук имаме много сериозна причина – ние сме родители и сме готови на всичко за децата си. Името, за което става дума е Христо Бонев. Разбрахме, че той е задържал Асен Чотров на работа, без да даде адекватни аргументи затова. Публична тайна е, че той има близки отношения с бащата на Асен, който държи верига за бързо хранене „Адиса”. Надявам се в дъното на всичко това да не е просто елементарната шуробаджанащина или да му носи „златна карта” за някое от заведенията му. Защото е престъпление така да се предопределя бъдещето на десетки деца. Тази подигравка е на техен гръб, че и на наш, защото ние изживяваме всичко това много по-тежко. Ако бъркам в разсъжденията си, нека г-н Бонев да разкрие причините да остави този човек на поста му, намесвайки се в работата на този, който отговаря за нея. Както и да отговори на въпроса ми – ако той има талантлив внук, роден през 1997-ма година, дали би го поверил на Асен Чотров?
- Дотук говорихте за треньора на набор 1997 в житейски план. Имате ли мнение за качествата му като футболен човек?
- Вижте, умишлено не искам да давам оценка на треньора Асен Чотров. Имам понятие за футбола, но не искам да влизам в ролята на човек, който го разбира. Разбира се, сред нас има родители, които познават достатъчно футболни специалисти, чието мнение уважаваме. За тях е пълен абсурд деца на 12-13-14 години да бъдат спуквани от сухо бягане, по методики, както се ползват за подготовка на футболисти в професионалния футбол. Знаете ли, че групата, в която играе отборът ни е от една шепа отбори и полусезонът продължава около месец и половина? По тази причина децата бяха разпуснати в края на ноември, а желанието на Асен Чотров бе първата тренировка след нова година да е… началото на февруари. Два месеца почивка!!! Точно затова някои от децата тренираха през по-голямата част от декември в други набори на Локомотив. Освен това тази есен загубихме от Ботев със 7:0. Как ви се струва докато губят само с един гол, децата да получават наставление от треньора си да бавят топката, за да загубят с колкото се може по малко???
- Споменахте, че имате контакт с момчета от предишните отбори, водени от Асен Чотров. Има ли интересни факти, които сте научили от тях?
- Има една малка подробност. И в двата случая, когато е поемал други отбори на Локомотив, те са били в „старша” възраст, т.е. били са вече големи момчета, за които не е било кой знае какво събитие, че ще започнат днешния мач без треньора си, защото не е успял да се събуди навреме. Поинтересувах се да се запозная с историята на треньорската кариера на Асен Чотров в Локомотив. Прави впечатление, че и при трите водени от него отбори, г-н Бонев е в добри отношения с президентите, ръководещи клуба. Тогава, когато е в конфликт с г-жа Галя Топалова например, този човек просто не е част от треньорския екип.
- Как виждате нещата за вас и децата оттук нататък?
- Знаете ли, няма да излъжа, ако кажа, че при настоящата ситуация, бъдещето на цял един юношески отбор на Локомотив е на път да бъде зачеркнато. Лично аз знам за няколко доста талантливи момчета, които с единия си крак са напуснали тима. Няма да сбъркам ако кажа, че имахме надежда нещата да си дойдат на мястото преди месец, когато той трябваше просто да бъде уволнен. Но след тази намеса отгоре – надеждата ни е пред изчезване. Но децата са преди всичко локомотивци и се чувстват най-добре на Лаута. Ако клуба предпочита да убива талантите си и най-вече желанието им да спортуват – въпрос на време е този набор да бъде затрит изцяло. За съжаление сред нашите момчета, има такива които биха играли футбол само в Локомотив. Ако някой ги принуди да напуснат – по-скоро биха спряли с футбола, отколкото да сменят отбора с друг. Ще обърна внимание и на нещо друго – вижте колко родители от нашия отбор посещават мачовете на собствените си деца. За феновете да не говорим. Сравнете картината с мачовете на по-малките – на набор 1998 на Владо Чернев или на Апостол Костадинов от набор 1999. Там емоцията на децата е истинска , без значение дали са тъжни или щастливи. Важното е, че третират и играят с желание и удоволствие.
- Материалът за нашия разговор ще излезе в неделя и вероятно ще достигне до доста хора, включително и до самите момчета от отбора. Какво бихте им казали, още повече че ще им предстои тренировка в понеделник или вторник?
- Какво мога да им кажа? Да тренират и да се опитат да не обръщат внимание на случващото се, въпреки че всички те са част от тези събития от толкова години. Надявам се властимащите в Локомотив най-после да вземат адекватни мерки, за да не се налага деца на поколения локомотивци да са принудени да търсят късмета си другаде.