SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Халфът на Вашку да Гама Даксон Соареш да Силва е роден през 1987 г. в градчето Сантяго де Ипанема. Започва да тренира футбол в школата на Флуминензе. 

След 5 години в България с екипа на Локомотив (Пд) той се завръща в Бразилия като играч на Вашку. Дебютира с черно-бялата фланелка в мача срещу Фламенго през 2012 г. (1:1). Даксон бе един от тези, които спасиха неуспешния минал сезон на Вашку. Той игра в 20 мача и отбеляза 3 гола. Баща е на малкия Габриел.

Даксон бе горещо аплодиран от феновете на Вашку при смяната му по време на победния двубой среущ Португеза (1:0) и е един от козовете на старши треньорът Пауло Аутори. Носещият фланелката с №87, който покзава рождената му година, говори откровено за футбола, преминаването във Вашку, Локомотив и семейството си.

- Кой е най-важният урок, който научихте от престоя си в България?

- Футболът в България е много по-различен от този в Бразилия. В началото ми беше много трудно да се адаптирам към начина на живот, културата и местния футбол. Постепенно научих езика и нещата потръгнаха. Адаптирах се към живота и футбола в България. Научих много, не само във футболно отношение, а и в житейско. Това беше много полезен опит за мен. Ще нося в сърцето си Локомотив до края на живота си. Благодарен съм на България и Локомотив за възможностите, които ми дадоха. В България оставих много приятели.

- На път си да направите една година във Вашку. Как пристигна в клуба и кое е най-важното нещо за престоя ти в него? И кое беше най-голямото ти разочарование до сега?

- Моето преминаване във Вашку бе една сбъдната мечта. Направо не можех да повярвам. Знаех, че в началото ще ми бъде много трудно. Но аз винаги съм излизал за тренировка с мисълта да се боря. Тренирах с желание и вдъхновение, и трудът ми бе възнаграден. Дойде моят час да играя. Адаптирането ми към бразилския футбол стана бързо, защото във Вашку има много добри футболисти и колективът е много силен. Най-горд бях, когато за първи път влязох на терена с екипа на Вашку. Най-голямото разочарование за мен беше като загубихме Купата Гуанабара.

- След доброто представяне за Купата Гуанабара защо се сгромолясахте за Рио Къп?

- Не мога да си обясня какво стана с нас на Рио Къп. За съжаление не се получи това, на което се надявахме, но това е футболът. Забравяме това, защото вече е минало и продължаваме напред. Учим се от грешките и гледаме в бъдещето. Пред нас е първенството на Бразилия и Купата на Бразилия. Ще се стремим да се представим възможно най-добре в двете надпревари.

- След контузията на Бернардо повишиха ли се към вас отговорностите и изискванията за изграждане на играта?

- Всички в отбора имаме големи отговорности. Към нас изискванията са големи. Контузията на Бернардо е голяма загуба за нас. Вашку много се нуждае от играчи като Карлос Алберто. Аз работя всеки ден и то не само на тренировки с отбора, за да мога да отговарям на изискванията на треньора Пауло Аутори.

- Какво може да се очаква от Вашку в предстоящото първенство на Бразилия?

- Направихме добра подготовка. Работихме много през този период и очакванията ни са големи. Искаме да се класираме, колкото се може по-напред, за да зарадваме феновете ни. Обещавам от името на колегите, че ще дадем всичко за това.

- Какво се промени в отбора след назначаването на треньора Пауло Аутори?

- Пол е опитен специалист, който знае как се печелят големи трофеи. Той е сериозен човек и дойде да помогне в труден момент. Пол върши страхотна работа до сега. Убеден съм, че ще направи много за Вашку, както и ние футболистите.

- Кое е любимото ти хоби? Кой е твоят идол?

- Обичам да съм със семейството си. Когато съм сред тях винаги се чувствам превъзходно. Семейството е основата на всичко и затова винаги се стремя да съм сред любимите ми хора. Нямам идол в истинския смисъл на думата, но винаги съм се възхищавал на Кака и Жуниньо. Много обичам да гледам играта им. Наистина се възхищавам от двамата.

- Как се почувствахте, когато в началото на годината на бял свят се появи синът ви Габриел? Какво място заема в живота ви семейството?

- Това бе една емоция, която не може да се изкаже с думи. Това е истинското щастие. Не мога да ви опиша какво е, когато гушна Габриел и почувствам сърчицето му да бие до моето. Моят малък Габриел донесе на семейството ни много любов, щастие и светлина.