
Мога да се сетя за поне десетина интервюта, които Милен Радуканов даде през първата половина на тази година и в които натъртваше факта, че преди нямало кьорав национал от неговия тим, а сега били осем или девет. Това било най-показателната оценка за неговата добра работа в ЦСКА. Не шефовете на отбора, опази боже, нито пък недалновидните и неразбиращи нищо от футбол журналисти са истинските съдии за това как Радуканов води ЦСКА. Излезе, че единственият верен, точен, акуратен и
мъдър съдия на
наставника на
червените е
Лотар Матеус
Националният селекционер се явява в ролята на независим съдебен орган относно работата на Милен. Така поне излиза. А може би наистина е така. Той уж не се влияе от нищо и от лека дистанция дава своите оценки по десетобалната система. Вика от даден отбор 3-4-ма играчи - значи на толкова ви оценява в съответния момент. В края на март около квалификацията с Швейцария бяха повикани цели седем цесекари - Бандаловски, Стоянов, Галчев, Трифонов, Делев, Попов, Караджов. Вярно - един отпадна преди мача, друг бе първоначално извикан, после също отпадна, трети пък бе повикан на пожар. Няма значение - оценката за работата на Радуканов по скалата на Лотар вече бе "7". И тепърва предстоеше покачване. После бе повикан и Маркиньос. Осмица! Ако прибавим и Сашко Тонев като част от младежкия национален тим - то ето ви тези параметри, за които споменахме. Ако също погледнем реално, както и през немските треньорски очи, а на тях трябва да се доверим най-малкото, знаейки какви женски хубости са познавали, Милен Радуканов си свърши работата през изминалата пролет горе-долу за толкова. За осмица, че дори за деветка. Е ако не бяха загубите от Черно море, хиксът с Пирин и най-вече
онова позорно
1:4 на Лаута
току-виж треньорът на ЦСКА можеше да получи и пълно 10 от главата на журито. Като онези, дето ги раздаваха едно време след изпълненията на златните момичета на Нешка. Както се казва, няма пълно щастие, пък и като за начало на треньорската кариера на Радуканов на "Армията" и това бе повече от прекрасно!
Сега сме септември 2011 година. Минали са още няколко месеца. ЦСКА започна сезона с победа в мача за Суперкупата. Отминаха и четири кръга от новото първенство. ЦСКА е твърдо на първото място! Къде по-трудно, къде по-лесно си взе всички мачове у нас. Шампионатът спря за кратко, тъй като селекцията на безпристрастния съдия Лотар имаше да изиграе два мача за статистиката. Последният бе срещу Швейцария. Гледам аз и сядам да броя. Колко национални играчи, повикани от ЦСКА, има в този момент? Както се казва, да опресним оценката. В Базел, сред титулярите - нито един. На скамейката - един - Коста Стоянов. Общо появили се в игра - нула! А? Чакай малко бе! Какво става тук, какво се е случило, къде са останалите? Толкова ли жесток е станал немецът, че наказва работата на Милен Радуканов към днешна дата с оценка 1? Чудна работа, но фактите са налице. За да сме коректни докрай, има оправдания за двама-трима. Маркиньос вече не е от ЦСКА, Апостол Попов е трайно контузен, Тонев също е в чужбина. Ама пак нещо аритметиката не излиза, както трябва. На тяхно място можеше да са други, нали ЦСКА бие и мачка наред, нали е лидер във временното класиране?
Колкото и да е изглежда комично поведението на българския национален треньор, то носи своята меродавна същина. Както за България следващият смислен мач ще бъде точно след една година, в началото на следващата есен, така и за ЦСКА и за Милен Радуканов нещото, което ще има смисъл, ще се случва след немалко месеци напред във времето.
Досегашните
победи са
рутина
Такава, каквато историята на ЦСКА повелява. Армейците са печелили купи у нас, че да се заринат с тях. И специалистът от СССР Григорий Пинайчев е донесъл една Купа на Съветската армия в средата на 60-те. Пълен аналог на сегашния трофей, спечелен срещу Славия на Кокала. Кой обаче помни изобщо Григорий Маркович Пинайчев? Плюсът на Милен пред покойния вече руснак? Това, че той продължава да бъде начело на отбора. Стяуа ще продължи да виси на червения футболен врат като котва, напомняща какво бе пропуснато с лека ръка. Но също така като отправка към бъдещето, какво трябва да се гони, към какво трябва да бъдат насочени армейските стремежи. Към нови мачове със Стяуа или с който и да е, но в един друг турнир. Защото тези победи те пращат в историята.
Всъщност сега предстои мач с Локомотив Пд. Припомнихме за последния изигран между двата тима. Допреди да се случи "случката Стяуа" именно това бе единственият двубой, който даде повод за остри критики към спортно-техническия щаб на ЦСКА през цялата календарна 2011 година. Тогава Радуканов усети как един мач е в състояние да заличи месеци наред добра работа. Подплатена с оценка 8-9 от страна на Матеус и с няколко дребни, но заслужени статуетки за треньор на еди-кой си кръг или на даден месец. След злополучната румънска сага пак се наслушахме как никой не оценявал многото месеци къртовски труд, как Радуканов не бил хвален достатъчно, а сега от всички страни летели критики като стрелите на Робин Худ. В ролята на разбойника от Шеруудската гора - разбойниците от българските медии. Както и да е, Стяуа мина и си замина и си чака Шалке 04 след няколко дни.
Вместо Шалке
за Радуканов
дойде Дуци
Веднага излязоха наяве дълбоки и още по-дълбоки конспирации, според които вече е забит клин в щаба на Радуканов и сърбинът ще му подлива денонощно вода. След рязко спадналия кредитен рейтинг към наставника на ЦСКА вследствие безобразното представяне в двата евро-мача Радуканов има един останал шанс. Да следва модела на Стойчо Младенов. През 2008 година Младенов направи червените шампиони с фрапантна преднина и без нито една загуба в първенството. Стойчо също имаше своите критици и продължава да ги има. Бил еди-какъв си, еди-що си. Но дори с търсене на теле под вола през онзи сезон няма как копче да му кажеш. Ето го разковничето за Радуканов. Победа след победа, титла и задължително нов, далеч по-успешен европейски опит. Какво и как ще прави, за да го постигне - той си знае. Едно е сигурно. ЦСКА в момента разполага с нужния състав за всичко това и никакви оправдания не важат. Плюс бонус - Спас Делев в крайна сметка пак остана в Борисовата градина. Плюс втори бонус - Жуниор Мораес най-сетне е на линия и може да бъде използван. Е какво повече? Колкото до ситуацията със Симонович, пред треньора също има един вариант. Да се превърнат в добре балансиран и работещ тандем. Опитите за някакви нечестни игри между тях двамата най-много да завършат с ритуалното им двойно жертвоприношение.
Предимно хвален, след Лаута критикуван, след Стяуа доста атакуван, Милен Радуканов научи вече за превратностите в отношението към него, след като стои на треньорския трон на един от двата родни гранда. Така е, друга опция няма. Там, на треньорските курсове, на които продължава да ходи, оценките ги дават по-рядко. Пък и май няма случай да не вземеш изпитите, да бъдеш скъсан. Тук, начело на ЦСКА, оценките за работата са ежедневие. Така е било и така ще бъде. И се дават от далеч повече от един оценяващ. Но докато си начело на отбора, винаги имаш възможност за поправителен изпит. И може пак да дойде ден, в който ЦСКА да има половин дузина, че и повече национали. Важното е да бъдеш в класната стая.
Снимка: Цветан Инджов/SportaBG.com