SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

2011 година е една от най-слабите в цялата история на българския футбол – както на клубно ниво, така и за националния отбор. Обърнахме се за равносметка към двама специалисти, които са символ на успеха за клубовете, с които е обвързана съдбата им. Стойчо Младенов не само е Екзекутора на „Ливърпул” от 1982-а, той донесе на „Армията” и две от 3-те титли от началото на новия век. Станимир Стоилов също направи „Левски” шампион два пъти, но по-знаменателно е, че изведе „сините” до 1/4-финал в УЕФА и ги вкара в Шампионската лига.

По стечение на обстоятелствата обаче те посрещат знаменателната 2012-а като безработни. Общото между Стойчо и Мъри е не само в това, че в момента наблюдават отстрани случващото се в българския футбол. И за двамата може да се каже, че претърпяха крах начело на националния тим. „Монитор” подреди в 11 точки, подобно на футболен състав, равносметката на Младенов и Стоилов за изминалата година, както и техните виждания за грешките на развитието и промените, които трябва да се направят.

1. Доволен съм, че имах възможността да работя в чужбина и да натрупам опит. Хората в Египет са изключителни, това са най-добрите хора в света. Всички в ЕНППИ – клуба, в който бях, са професионалисти във всяко отношение. Чувствах се изключително щастлив там. Отборът беше в незадоволително състояние, когато го поех. Постепенно обаче се стабилизирахме и завършихме първенството в предни позиции, малко не ни достигна да отидем още по-нагоре. Класирахме се да играем за Купата на Африка. (б.р. Няколко месеца по-късно ЕНППИ спечели и Купата на Египет, като изпрати златен медал и на Стойчо Младенов, който водеше тима до 1/4-финалите)

2. Много хора се опитаха да ми попречат. Но не това е нещото, което ме е отказало, просто нямам подходящото предложение за момента. Дали ще работя в България, или навън, не мога да кажа. Искам просто да работя в клуб с ясни цели, в който всичко е коректно и точно. Не е вярно, че съм скъп, както твърдят моите противници.

3. При ЦСКА опираме до управлението на клуба и разпределянето на средствата. В момента на „Армията” разполагат с най-сериозен потенциал в България. Доскоро бях сигурен, че ЦСКА ще стане шампион без никакъв проблем. Но в последните мачове се видя, че всъщност няма изграден стил, липсва отборната игра. Разчита се на индивидуални прояви, а не на обмислена отборна стратегия.

4. Нито един от клубовете ни не е с добри резултати. Но това е нормално и е отражение на нивото в българския футбол като цяло. Равнището продължава да пада и трябва да се оправят нещата преди всичко в политиката, в стратегията, с която се прави футболът у нас.

5. Кризата в националния отбор е следствие на близо 20 години слизане надолу. Започнахме да губим позиции още след световното първенство през 1994 г. Не че нямаме изпълнители, но пък и не можем да си позволим да не разчитаме на звездите си. Не става дума само за Бербатов, но безспорно липсата му се отразява на класата на отбора.

6. Смятам, че като селекционер Матеус даде максимума от своите възможности, който се видя, че не е достатъчен. Не е имало реално предложение към мен, когато той беше освободен, това бяха спекулации. Надявам се, че Любо Пенев ще направи завой в правилната посока. Не можем да очакваме кой знае какви резултати на този етап, дано поне да работи както трябва. Тогава постепенно нивото ще се вдигне.

7. В последните години като цяло кадровите и управленските фигури в българския футбол понамаляха. И не става дума толкова за липса на пари, колкото за това, че средствата се управляват грешно. Говори се за такива сериозни суми, които са неправилно изразходвани. Нямам нищо против чужденците, напротив, те не трябва да бъдат разглеждани отделно от българските играчи. Нека да бъдат привличани, но още в школите. Защо например да не се вземат деца от Африка, те да тренират тук при нас от самото начало и после да влизат в мъжките отбори, вместо да се дават пари за тях по-късно.

8. На всички е ясно, но никой не се хваща сериозно да промени нещата. Първото нещо, с което трябва да се заемем в България, са детско-юношеските школи. Това важи за всички клубове и особено за грандовете. Нека те да оставят настрана за 2-3 години амбициите си за мъжките състави и да вложат усилия най-вече при подрастващите. Така самите клубове ще се стабилизират финансово, ще могат да обърнат и по-сериозно внимание на базата.

9. Между два и три милиона евро са напълно достатъчни, за да се направи отбор, който да се бори за титлата и дори да бъде боеспособен да влезе в Шампионската лига. Бюджетът на ЦСКА в последната година, в която водех тима и станахме шампиони, беше точно 3 милиона евро.

10. Какво е поведението на един футболист зависи пряко от това как се отнасят към него треньорите и ръководителите. Не мога да твърдя, че у нас играчите са разглезени, те са хора като всички останали. Вършат си работата и правят това, което се иска от тях. Въпросът е вече какво се изисква от тях и как се работи.

11. Малко са позитивните неща в българския футбол. Разбира се, това, което прави Лудогорец, е положително. Същото се отнася за Литекс, а и Славия потръгна при новия млад треньор Мартин Кушев. Не мога да не спомена и постижението на Херо, дай боже да се оправи и да бъде здрав. Той за пореден път изгради боеспособен отбор в Черноморец, без да разполага с огромна сума се намира на 3 точки от първото място в класирането. Всъщност вижда се, че имаме добри специалисти, но не навсякъде се ценят.