
Бившият старши треньор на ЦСКА и младежкия национален отбор Сашо Станков сподели, че ситуацията между клуба и собствениците от "Титан" е като брак по неволя. От 2010 г. Сашо Станков естарши треньор на току-що създадения отбор "Аербин" от град Далиен в тамошната "В" група. Само за два сезона никому неизвестният тим от пристанищния град влиза във Висшата лига със смазващо превъзходство.
- Г-н Станков, имате оферти не само от Китай, но и от Япония. В Азия ли ще продължите кариерата си?
- Мислех си, че като направиш някакъв успех в Китай, няма да се забележи в съседна Япония. Обаче не е така. Затова тази страна е една от опциите къде да продължа кариерата си. В Европа също много се шуми около китайското първенство. Сами знаете какви имена бяха привлечени като треньори и футболисти. Как да се бориш с имена като Радомир Антич и Марчело Липи. Много е тежко за един българин не само да пробие, но и да остане в Китай. Просто почнаха да дават много добри пари. В Китай ценят успеха, който си постигнал, но всички отбори искат по-голяма реклама за клубовете си и залагат на големи имена. И там футболът е комерсиален спорт.
- Вашият отбор "Аербин" на кое място завърши в местната Висша лига?
- На пето. Взеха и много добри футболисти. Сега искат да купят нападател от "Пари Сен Жермен".
- Има ли квота за чужденците?
- Четирима легионери плюс един от азиатската общност. В бившия ми отбор играят Кейта, голмайсторът на първенството Отака. Друг голям тим в Китай пък се надява да привлече капитана на "Челси" Франк Лампард.
- Значи ще е все по-трудно на български футболисти да отидат в Китай?
- Абсолютно. Търсят се скъпи играчи, национали.
- Колко е бюджетът на отбор от средата на таблицата в елитната китайска дивизия?
- Има клубове, които са с неограничен бюджет, като например отбора, където старши треньор е Марчело Липи. Иначе се разчита на внушителната сума от 30 до 50 млн. долара на година.
- Китайското първенство е на път да бие по разходи това на руските олигарси...
- С изключение на няколкото водещи отбора в Русия - да. Имайте предвид, че шампионите от "Гуанджоу" не отстъпват по пари на "Зенит" и на ЦСКА (Москва).
- Какво е качеството на футбола в Китай?
- За две години пред очите ми китайското първенство се разви страшно бързо. Разликата между елитната и "Б" група не е толкова голяма, правят я по-класните чужденци. Още при пристигането ми в "Аербин" вкараха 150 души в затвора заради черно тото
и уговаряне на мачове. Включително ръководители в техния съюз, съдии, футболни деятели. Всички те са с ефективни тежки присъди без право на обжалване. Така в Китай вече никой не може и да си помисли да манипулира мачове. Играят се много оспорвани двубои и нивото на футбола непрекъснато расте. На практика е невъзможно да се уреди мач. Има си официална букмейкърска къща, но на футболисти и треньори е забранено да участват. Плюс това залозите се контролират много строго от държавата.
- Това ли е една от рецептите футболът да се развива?
- Определено, но не само. Трябват и богати собственици и развиване на детско-юношеските школи. С децата се работи по европейски образец, много от талантливите отиват и тренират в най-елитните на Стария континент. Доскоро проблем в Китай бе училището, което е целодневно. Започнаха да строят спортни интернати, където децата могат хем да учат, хем да тренират.
- Колко е заплатата на един чужденец, футболист в средна ръка отбор?
- Най-добрите взимат по 2-3 милиона долара на година. Средното ниво се подписва за не по-малко от 35 000 долара на месец.
- С какво най-трудно се свиква в китайския шампионат?
- С голямата зимна пауза. Разстоянията, знаете, са огромни, но и климатът е различен. Всичките отиват да тренират на юг. Организират се лагери, в които се събират по 6-7 китайски отбора и тренират заедно. Някои правят турнета в Европа. Проблемът за китайците тук са храната и часовата разлика. С "Аербин" бяхме във Франция, където футболистите направо оставаха гладни. Добре че намерихме един китайски ресторант. Освен това в Далиен, където бях, през лятото температурите са близки до тези в България, но когато отивахме да играем на юг, ни се стоварваше жега от 45 градуса, дори. Следващия кръг пък летяхме например на север и трябваше да се съобразяваме с температури от 5-6 градуса. За там е нормално за мач да се лети със самолет 5-6 часа, което също много изморява.
- Това означава ли, че сте в постоянен лагерен режим?
- Младите футболисти си спят в общежития, изградени по базите на клубовете. Другите си имат къщи и апартаменти, където обаче не се прибират за повече от 2-3 нощи на седмица по време на първенството, защото се влиза в лагер преди мач, лети се.
- Трудно ли е на един български треньор в отбор от чужбина?
- На мнение съм, че всеки, който има амбиции в професията, трябва да опита да работи зад граница, защото това е мерило за качествата му. В чужбина всичко зависи от собствените ти качества. Затова и съм толкова доволен от това, което постигнах в Китай, защото знам, че съм го направил само с работата си.
- Докато в България не е така...
- Дори и да имаш желание да работиш "по правилата", някой път се отпускаш, защото знаеш, че винаги можеш да разчиташ и на външна помощ - на влияние от страна на президентите, пари, съдии. Колкото и да си добър треньор, свикнеш ли на тези неща,
почваш да се заблуждаваш и да губиш реална представа за собствените си качества. Аз също можех да стана шампион на България с ЦСКА. Хубаво е да го имаш във визитката си, но какво повече от това.
- Много от младежките национали, водени от теб, сега блестят при Любослав Пенев. Спомняш ли си този злощастен бараж с Белгия, при който в последния момент България не се класира за европейските финали в Холандия?
- Никога няма да го забравя. На "Българска армия" ми изгониха двама футболисти в реванша, а съдията даде пресилена и пребита за всеки случай дузпа. После гледах европейското първенство, което бе с осем отбора, и смея да твърдя, че много от тях ги превъзхождахме и можехме да направим нещо голямо, да се класираме на олимпиада. В този мач през 2006-а титуляри бяха Николай Михайлов, Петър Занев, Станислав Манолев, Иво Иванов, Ивелин Попов и Цветан Генков.
- Какво се случва в ЦСКА?
- Тази честа смяна на треньори не вещае нищо добро. Уважавам хората, които дават огромни средства в ЦСКА, но не ми харесва това, че Иво Иванов и Димитър Борисов не работят с дългогодишна стратегия и си хвърлят парите, без да има резултати. В момента ЦСКА е като каравана, в която сутринта може да се събудиш в Сен Тропе, а на другата да си в “Столипиново” - в зависимост от настроението на собствениците. Получават се смешни ситуации в нашия клуб. Не е нормално. Ситуацията между "Титан" и ЦСКА прилича на брак по неволя.