SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Легендата на българският футбол Христо Стоичков се върна назад във времето, когато през 1994 година на Световното първенство в САЩ, не ни позволиха да играем финал.

"Аз съм много отворен човек. Никога не съм имал проблем с големите журналисти. 20 години в Испания не съм имал проблем. Най-много се дразня, когато не знаят кога или как да ми зададат въпрос. Единствено в гората се чувствам сам. Няма как да се скараме, когато сме на маса с приятели. Единствено може да спорим, ако не сме убили някое прасе на лов", сподели в предаването "Денят отблизо" на БНТ Стоичков.

"Вече имах четири школи в Каталуния и много исках да имам и в България. Правя всичко за доброто на децата. Любовта ми към футбола никога няма да свърши. Над 120 деца тренират в Етрополе и всичко там им е безплатно. Не обичам да взема някое дете, само защото е на някой приятел. Затова правим всичко честно и прозрачно. Когато им се карам, те ме обожават, защото тогава им казвам истината. Направихме им подаръци за Коледа, защото така показваме уважение. Аз не искам на мен да ми правят подаръци, имам си всичко".

"Най-голямата ми мечта като футболист я открадна един французин. Пълен бездарник, на когото няма да спомена името, защото не заслужава. Той се подигра с мен, със съотборниците ми, с целия български народ. Имах възможността да се видя с този човек, но никога няма да му простя. Наплюх го в очите най-демонстративно".

"Сега съм по-улегнал, сега си правя изводи. Продължавам обаче да правя грешки и да избързвам понякога. По-красив няма да стана, по-грозен няма да стана, по-умен мога да стана, но по-прост не мога да стана. Естествено, че бях изненадан, когато получих титлата "Доктор хонорис кауза", завърши легендарната "осмица".