You are here:   Home БГ Футбол Други 67 години от рождението на Георги Аспарухов - Гунди

67 години от рождението на Георги Аспарухов - Гунди

Вторник, 04 Май 2010 15:32

Днес се навършват 67 години от рождението на легендата на Левски Георги Аспарухов - Гунди.

 

 

ПФК Левски почете своя голям идол Георги Аспарухов. В официалния сайт на "сините" се появи статия, написана специално за един от най-великтие български футболисти:

"Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край.

България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт.

Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството.

Правеше го с благородната осанка на аристократ - с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ..."

 

Спортист и футболист №1 на България за 1965 г.
Заел осмо място в класацията на “Франс футбол” за “Златната топка” през 1968 г.
Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край.

България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт. Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството. Правеше го с благородната осанка на аристократ – с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ... Всичката тази благодат сякаш му бе изсипана от рога на изобилието. А не беше грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му даже идваше в повече. Гунди бе истински поддръжник на феърплея - и на терена, и в живота. Коректността бе част от същността му, изразяваше я с естественост, подобна на тази, с която поразяваше вратарите или даваше проникновен пас на съотборник.

Когато веднъж му предложили да опише живота си в автобиография, той отказал с аргумента: “Защо азω Якимов е по-достоен!” Кариерата му е низ от радости и от разочарования, от триумфи и от отстъпления. За нея е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски и с националния отбор, участието на финалите на три световни първенства, незабравимият гол срещу англичаните на “Уембли”, всеобщото признание във и извън България са неща, които се знаят и ще се помнят завинаги. Просто приказка без край. Един от нейните читатели е и легендарният треньор на Милан - Нерео Роко, който с една реплика сякаш каза всичко: “Аспарухов е център-нападателят на моите мечти.” Той бе всенароден любимец, капитал на цяла България. Затова и до наши дни не секва скръбта ни по ранната му гибел. И когато днес ни наблюдава от небесния рай, красивата и плаха усмивка навярно отново грейва на лицето му. Сигурно е така. Защото Гунди наистина бе човек за рая!

 

източник: levski.bg