Мъжки сълзи се стекоха от очите на Стилиян Петров в 19-ата минута на неговия бенефис. Ден по-рано Стан се зарече: “Не съм плакал нито веднъж след диагнозата за левкемията. Дано не се разплача и в неделя.”
Е, не успя. Зелено-бялото море от любов в Глазгоу и присъствието на толкова приятели надвиха железния мъж.
След година и половина капитанът отново обу футболните обувки, сложи лентата и игра пред 60 000 души - както го прави 13 сезона в Шотландия и Англия. Последният мач на Петров бе загубата на “Астън Вила” с 1:3 от “Арсенал” през март 2012-а.
Стилиян излезе на терена със синовете си Кристиян и Стилиян-младши преди мача. След шоуто, завършило 5:3 за 11-те на Стан срещу тим от легенди на “Селтик”, пак с децата и съпругата си Паулина българинът направи почетна обиколка пред аплодиращите трибуни. Сълзите по лицето му не секнаха. Чувствата от невероятното изпращане отприщиха всичко, таено в душата в последната година и половина. А какво изпращане му устрои Глазгоу! Изпращане за легенда!
“Благодаря за уникалната подкрепа не само днес, а през цялата ми кариера - каза след мача Стилиян. - Това е специален ден за мен. Вие ме направихте специален, мен и моето семейство.”
Денят мина в името на бенефиса и благотворителността. Запалянковците купуваха фланелки, шалчета и програмки за мача - все с лика или името на българската легенда. Нищо чудно приходите да стигнат 1 милион лири, а всички отиват за благотворителност. Половината - във фондацията на Стилиян за борба с левкемията, а останалите - за кухня за социално слаби в Глазгоу.