SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

За известно време Наско Сираков се изгуби и липсата му се усети - във футбола, в медиите, в обществото. Бившият директор на националните отбори е изключително интересен събеседник. Компетентен, откровен и на моменти дори саркастичен, Сираков се завръща на бял кон от страниците на "7 дни спорт".

- Наско, ето че приключиха и последните мачове в европейските турнири на Левски и на ЦСКА. Как премина и как завърши есента в българския футбол?
- Защо питате как завърши? Първо да кажем как започна. Защото до голяма степен от там, от лятото, тръгна и доброто, и лошото в представянето на отборите. Левски започна по блестящ начин не само в нашето първенство, но и в европейските турнири. А само те са мерилото за един отбор. Тогава всички чертаеха много лесна и плодоносна година за Левски с всички трофеи в България и дълъг поход през пролетта в Европа. Но само след месец и половина се видя, че нещата не са толкова розови. За 25 дни се направиха поредица грешни стъпки, което им струваше загубата на първото място у нас и още по-лошото - точковият им актив не предполага вече да са фаворити за титлата през пролетта.
- Това изглеждаше доста неочаквано след еуфорията на началото. Защо се случи така в Левски?
- Анонсите от Герена накараха хората да очакват толкова много. Нещата бяха преекспонирани. Видя се, че има много добри неща, но и много, чисто футболни, които куцат и с двата крака. Еуфорията дойде след драмата, която преживя тимът миналата есен и през пролетта. Тогава Левски беше много зле. През есента имаха 13 загуби, което не е било в историята на клуба. През пролетта също не бяха добре, особено като игра. Имаха доста кадрови проблеми и никак не беше ясно как ще зарочнат новата състезателна година. При трансферите взеха каквото и да е, малко на сляпо, не знаеха какво са взели и когато започнаха мачовете, когато дойдоха поредица добри резултати, бяха превъзбудени от успехите. Така се стигна лесно до надценяване на първите резултатите. Но трябва да сме обективни - не може да не надцениш ситуацията, когато съвсем необаквано видиш, че си уцелил шестица от тотото с някои играчи. Сержиньо Грийн и Гара Дембеле са луди попадения. Донякъде Дани Младенов и Мюлдер. Да, провалиха се напълно с холандеца Слори. Той е пълен провал. Но това няма значение при фантастичните попадения с останалите.
- Това скрива и друг проблем - в отбора не останаха левскари. Всички говорят за левскарския дух, но не казват кои са носителите му днес.
- Така е, трябва да се види, че в момента в Левски при титулярите няма нито един левскар. Христо Йовов и Божо Митрев са единствените, ако ги пуснат, и върху това трябва да се мисли с тревога. А както работи школата им, още 10 години няма да имат свой юноша за първия отбор. В историята на Левски винаги публиката е знаела имената на 2-3, които всеки момент ще бъдат включени при мъжете. Сега за такива момчета дори не се чува. При подрастващите е драма, но тя не е само при Левски, тя е за целия български футбол.
- Защо Левски преживя толкова силно начало на сезона и всичко им се получаваше добре?
- Защото отделните играчи имат потенциал. Чисто футболен потенциал и то висок. Той е достатъчен те да бъдат първи в първенството на България, при това с разлика в точките. В Левски има качествени игpачи. Друго нещо прави лошо впечатление. Играчите са добри, но този отбор през тези 5 месеца не се разви. Получи се така - добри играчи, колеблив отбор. Не подобриха играта в защита, при статични положения, при задържане на топката, нищо. Легнаха на личните качества на трима и до там. Но това им изигра лоша шега. Те допуснаха да зависят изключително много от тези 2-3 играчи. На всички е ясно, че ако Дембеле, Тасевски, Жоазиньо и Грийн ги няма на терена, това ще е друг отбор. Безпомощен. Това се допусна, а не е правилно. Това е грешка на треньорите, те така построиха играта, те така насочиха отбора, но не е правилно.
- Затова ли изведнъж се сринаха, просто за месец и половина потънаха надолу?
- Стана съвпадение. Съвпадна тежката загуба с 0:5 в Лисабон с контузии на основни играчи - Йовов, Жо, Дембеле. От абсолютен лидер в първенството Левски се оказа 5 т. след Литекс. Пролича, че отборът няма физическа подготовка. У нас много се спекулира с това - ние не сме готови да играем сряда - събота. Това е смешно. Ако си направил добра подготовка, това е най-хубавият цикъл за един футболист. Стига да имаш 15-16 основин играчи. Но ако не си подготвен физически, ако имаш само 10 добри, ако ти е къса скамейката, сриваш се. Левски се срина. Е, нека не сме толкова крайни, но все пак изостана от Литекс с 5 т., последен е в групата си в Лига Европа.
- Но все пак сините завършиха годината с една чудесна победа над Спортинг миналата вечер. Не поправя ли това нещата? Нали когато краят е добър всичко е добро?
- Притеснявам се този мач да не изиграе същата лоша шега, както стана миналата година с победата в Италия с 1:0. Защото от тук нататък трудно може да се прогнозира какво ще стане с Левски. Водят се преговори за двама основни играчи - Дембеле и Жоазиньо. За Дарко също се говори. Ако тези напуснат, никой не знае как ще изглежда Левски през пролетта. Дори да се вземат по-добри играчи от тези, трябва време за адаптация. Тревожа се. Смело казвам, че липсата на тези играчи ще се отрази негативно през пролетта, недависимо кои ще дойдат на тяхно място. Тук пречи именно тази къса пейка, която не може да помогне на новите да се адаптират. Лошо е и постепенната загубата на левскарската атмосфера, защото чужденците не могат да я донесат. Чуждия си е чужд, колкото и да е добър като играч.

Източник: ''7 дни спорт''