SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

През 1998 г. в състава на „Локомотив" (Сф) се появи едно момче, заради което надеждата за красотата от времената на Начко Михайлов се върнаха в „Надежда". Тогавашният треньор Георги Василев казваше: „От този ще стане голям футболист!" И въпреки скъпата тогава селекция момчето не излизаше от състава.

Днес Георги Пеев има 12 години зад гърба си в националния отбор. Три пъти е избиран за най-добър играч в област Перм и втори най-добър халф в руското първенство от вестник „Спорт Експрес". Подобно на много от неговото поколение има мисия да участва на още едно европейско първенство. В Анталия той даде интервю за „Труд".

- След 10 години в бившия Съветски съюз мислите ли вече на руски?

- На моменти се чудя за определени думи дали ги има българският. Словоредът ми идва на руски. Например вчера се замислих дали думата „гид" съществува и на нашия език. Брат ми Даниел потвърди. Виждате - не съм забравил българския.

- Ще играете ли другаде до края на кариерата си?

- Не искам да се разделям с бившия Съветски съюз. Свикнал съм и ми харесва.

- Имало ли е вариант да играете в Западна Европа?

- Сигурно ви звучи нереално, но можеше да съм футболист на "Арсенал". Офертата дойде, когато играех в „Динамо" (Киев). Не стана, защото клубовете не се разбраха за парите. Разликата между исканото и предлаганото беше 3 милиона долара. Имал съм предложения за трансфер също в Германия и Испания. Но останах там и не съжалявам.

- Липсва ли Мартин Кушев на „Амкар"?

- Не само на мен, а и на всички фенове, на хората в клуба. Мартин създаде много сериозно име. Той е вторият най-добър голмайстор сред чужденците в руския футбол.

-Учихте ли останалите да говорят на български?

- Знаят по малко. Слушат ни, питат за думи. Иначе всички могат да ругаят на сръбски, но не сме ги учили ние.

- Какъв е режимът в руския и украинския футбол?

- „Напйом се и лежим, вот какой у нас режим!" Това е на майтап, разбира се. Чух го за първи път в „Динамо".

- Спаза ли се?

- Да! Особено футболистите в Киев много добре знаеха кога могат да си позволят да се пуснат по течението и кога не трябва.

- Какво е най-интересното в Перм?

- Ледените дворци. Представете си една стена - дълга поне 50 метра и оформена като сгради. Изключително

красиво.

- Какво правите в свободното време?

- Със семейството ми обичаме природата. Има едно изключително място, където една в друга се вливат река Кама и река Сълва. Получава се като море и ходим на плаж. През лятото е топличко, но за много кратко - около два месеца. Иначе през зимата температурите падат до минус 40 градуса.

- Защо напуснахте „Динамо" (Киев)?

- Не е концерт по желание и не зависеше от мен. Истинската история е заради един бой на тренировка. Бразилецът Клебер се сби с Йерко Леко. Аз се застъпих за хърватина. Клебер ме напсува и боят стана жесток. Скрихме го от медиите, защото не прилича в клуб като „Динамо" да стават такива неща. След този случай ме отписаха от футбола. И тримата бързо ни махнаха.

- Най-големият ви мач в Шампионската лига?

- Победихме „Арсенал" с 2:1... Когато бях в .Динамо", нямахме нито една загуба у дома в Шампионската лига, щом аз бях на терена. Пропуснах домакинството с „Ювентус" заради контузия и паднахме с 1:2. Естествено, че това е благодарение на силния ни отбор, казвам го само като статистика.

- Какво е да си футболист на „Динамо"?

- Разбрах го едва в Киев. Може да ти спре дъхът, когато видиш организацията и отношението. Преди да замина, мислех, че в Украйна цари комунизъм. Предполагам, че всички българи по това време сме мислили така. По времето, когато играех в „Локомотив" (Сф), ми говориха за „Байер", „Шалке", „Бордо"... Но .Динамо" излезе с най-голямата оферта. Никога не съм съжалявал за избора си.

- Какво е онтошението към българите в Русия и Украйна?

- Харесват ни. Знаят, че имаме много красиви жени, макар че и те не са лишени. Но обожават българките. Обичат да идват на нашето Черноморие заради хубавия климат.

- Спас Делев не подписа с „Волга", защото се уплашил от бодигардовете на шефовете. Страшни ли са собствениците на руските клубове?

- Абсолютно не смятам, че Делев направи грешка. Отношението на шефовете към футболистите е като между баща и син. Още с подписването на договора президентът ти казва да се обръщаш към него за всякакъв проблем, дори от битово естество. И на мен ми се случи. Ще ви разкажа нещо. Бях вложил пари в едно заведение в Киев. Един ден изчезна собственикът на пазара, където се намираше. Дойдоха някакви страшни хора от Донецк и казаха на останалите: „Каквото сте имали, вече го нямате!" Как ви звучи? За мен беше още по-сложно, защото съм чужденец. Разказах ситуацията на Суркис и на следващия ден нямаше помен от проблема.

- Има ли уредени мачове?

- Не мога да кажа, че няма. Имал съм подозрения. Никога не ни е казвано, че ще спечелим лесно или че трябва да паднем. Но съм имал подозрения за няколко мача, че съперникът прекалено лесно ни допуска до вратата.

- Сега за националния отбор - какво промени Лотар Матеус?

- Има строга дисциплина.

- Преди нямаше ли?

- Нека да кажа така - имаше моменти, когато в националния отбор неправилно се разбираше думата „свобода", казана от треньора. Например дава се почивка до 23 ч, а някои се прибират в 1 ч.

- От 12 години сте в националния отбор. Какво не достига на България да побеждава големите?

- Можеше да се случва често, ако отборът ни от 2003 година не се беше разпаднал. Причините за неуспехите бяха от различно естествено. Но най-големият проблем беше, че повечето национали не играеха редовно в клубовете си. И аз имах проблем. Два месеца преди европейското в Португалия ми предложиха нов договор. Не приех, имаше вариант да отида в друг отбор, но това м и изяде мястото в „Динамо".

- Каква е истината за мача срещу Италия на „Евро 2004" и за вашето изваждане от състава?

- Направиха ме най-черната овца. Разговорът ми бе на четири очи с Пламен Марков. Искаше да ме сложи като десен бек и му казах, че там не мога да играя на нивото, което се иска.

- Наистина ли не можете?

- Журналистите ме критикувахте най-много за мача срещу Чехия, когато загубихме с 0:1 в София. Тогава Георги Марков направи дузпа срещу Карел Поборски, който излизаше от наказателното поле. Не ме подсигури и се стигна до злощастната и глупава ситуация. Но виновен за медиите станах аз. И моето най-силно място наистина не е като десен бек.

- Виждате ли се в някой български отбор и ако да - в кой?

- Единственият тим, в който бих играл, е „Локомотив". Заради феновете. Но съм сигурен, че никога повече няма да бъда в български отбор.

- С какво ще се занимавате след края на кариерата?

- Щеше да ми е лесно да ви отговоря преди две години, когато бях решил да стана мениджър. Сега все по-често се замислям за треньорска кариера.

''Труд''