Зле сме не само защото треньорите ни са по-често употребявани от носни кърпички. Най-вече заради това, че президентите не проумяват, че във футболния клуб има по-важен човек и от треньора - директорът на академията. Но не онзи, чиито задачи са да намери автобус за юношите, да подсигури топки и да открадне трима таланти от друга школа. А онзи истинският. Какъвто в България не съществува.
В това вече са напълно убедени треньорите на националните ни отбори по футбол за юноши и младежи и ръководителите от БФС и треньорската школа след уникално показно в Испания и затвърждаване в Белгия.
Всички страни, членки на УЕФА, подписаха треньорска конвенция. Длъжни са да спазват една и съща програма при обучението на треньорите. Имаме договор по 4 програми, които сме длъжни да посещаваме и организираме. Най-актуалните са “Елитен юношески футбол” и “Треньорско образование”.
“По тези програми една страна е домакин, а други три гостуваме. Групи от по 10 треньори са посещавали Холандия, Италия, Германия, Португалия, Франция... Последно Португалия, Швейцария и България гостувахме на Испания. После по програма “Треньорско образование” преподавателите от школата гостувахме на белгийската треньорска школа. По нея през април сме домакини в Правец на Англия, Украйна и
Гибралтар - най-новия член на УЕФА. Инструкторите от тези школи ще се запознаят с работата в нашата. Ще има лекции и практически тренировки с националния отбор набор 1995. “Треньорско образование” я посещаваме преподаватели и бързаме да предадем наученото на треньорите. Досега викахме лектори от чужбина. Струват ни 2000-3000 евро за лекции, път, спане... Много е скъпо. А вариантът с програмите на УЕФА е най-добрият", разказа пред “24 часа” селекционерът на младежкия национален отбор и основен преподавател в треньорската школа към БФС Михаил Мадански.
“Запознахме се много подробно с работата в испанските национални отбори - с начина на селекция, тренировъчния процес... За сведение - в последните 15 години те 13 пъти играят финали на европейски и световни първенства. И ставалите европейски и световни шампиони за юноши и младежи сега са европейски и световни и за мъже - Фабрегас, Пике, Пуйол, Шави... Всички са минали тази програма.
Най-важното, което се случи, бе това, че директорите на академиите на “Реал” (Мадрид), “Барселона” и “Малага” ни запознаха подробно с визията и философията на работата с подрастващи. Навремето Марко Семов беше казал: “Какво ми трябваше да ходя в Япония?” Та и аз казвам: “Какво ми трябваше да ходя в базата на “Реал” (Мадрид)?” Това, че ние, българите, цъкахме с възхищение от направо космическата база, не е учудващо. Но цъкаха и португалците, и швейцарците, че даже и директорът на академията на “Барселона”. Най-важният извод е, че в българския футбол сме изостанали тотално по отношението на така нареченото формиране на директори на футболните академии. След Испания бяхме и в “Андерлехт”. Във всички тези клубове директорът на академията е №1, даже повече и от треньора на представителния отбор. На някои места е №2, но често си е №1, защото треньорите ги сменят. А въпросният директор е отговорен за развитието на цялата академия и в цялост футбола, който ще се играе в първия отбор. Това са млади, интелигентни хора. Не е задължително да са били големи футболисти. Задължително с “Про” лиценз, в най-лошия случай с “А”. В 50-60 страници имат написана визия за развитие на футбола в клуба.
Това видяхме в “Реал”, “Барселона”, “Малага”, “Андерлехт”, в “Аякс” преди това... И си задаваме въпроса: “Колко футболни клуба в България имат обучен такъв директор и написана програма за дългосрочно развитите?” Подготвени хора имаме, но президентите на клубовете не обръщат внимание на тази длъжност. В България се смята, че директорът на академията е човекът, който се занимава с кой автобус да се пътува, къде да се тренира, кое дете да се открадне и т.н. Това са административни задължения. Директорът на академията е изключително важна личност. От треньорската школа сме готови да проведем курс за дообучение на директори на академии. Ще ги запознаем с всички възможни програми по Европа, ще им ги предоставим, ще ги обучим как да направят програми... Нека клубовете да ги предложат, да дадат хора, но да дадат и гаранция, че после ще ги оставят да работят. Оттук идва проблемът ни”, разкрива Михаил Мадански.
А после съпоставя подробностите от истинската футболна и българската действителност: “В БФС имаме концепция за развитие на детско-юношеския футбол. Тя очертава рамките, които трябва да оформят футбола в национален мащаб. Но всеки клуб си има своя стратегия. Примерно “Реал” (Мадрид) казва: “Нашата основна цел е, когато играем, ако ще да сме с червени екипи, хората да си кажата - това е “Реал” (Марид). Искаме да водим играта изцяло в противниковата половина.” И оттам насетне са посочени методите и начините. “Барселона” казва: “Ние трябва да умеем да държим топката. Но към това се стремят всички. Второто и най-важно нещо е, когато я загубим в противниковата половина не да спринтираме назад, а да спринтираме напред и с ожесточеност да я отнемем там.” Вече пак - средствата и упражненията са подчинени на тази визия. Същото се отнася и за “Андерлехт”. Ами те са сменили двама директори на школата за 26 години. Бюджетът им е 35 млн. евро. Най-богатият клуб в Белгия, но казват: “Ние сме от бедните в Европа и с 35 млн. не можем да си позволим лукса да купуваме играчи, трябва да създаваме. Затова директорът на академията е Бог.”
Не знам някой наш клуб все още да има изготвена, написана такава стратегия. Да се раздаде на флашки, да се прожектира...
Не можем да правим сравнение с базите, но да кажем, че в тази посока нещата потръгват. Но нашите президенти директно идват и казват: “Искам да играем като “Барселона”!” Ако не - мисли му! Аз имам любим виц. “Питали английски градинар: “Как поддържате в Англия моравата така зелена навсякъде?” Той казал: “Напояваме, косим, валираме... И така 400 г.” Та и за “Барселона” - пасинг упражнение, квадрат, игра и така 40 години. Точно 38 години в академията работят по тази визия. И сега берат плодовете.
Това го бяхме видели и осъзнали и преди, но сега вече ни се затвърди мнението колко отстъпваме по тази част. А имаме млади, подготвени хора с езици, на които им трябва малко, за да дръпнат. Ние ще им преподадем всичко. Но материята не е дадена така, че чак да я копираш. Ти трябва да вземеш идеята и заедно с президента и треньорите да се прецени как и какво точно искаме да се развива спрямо възможностите.
Вече е належащо да направим нещо по този въпрос. Но сами ние като футболен съюз и треньорска школа няма да успеем. Трябва узряване от президентите.
Вижда се, че има светлинка в тунела. Крайно показателен е примерът с “Литекс”. Той изпревари другите с 5 години. Това, което започна Ферарио Спасов, Любо Пенев го доразви, а Стоичков усъвършенства - това е пътят за развитие на българските клубове. Даже съм бил свидетел, когато Гриша Ганчев преди години каза по време на мач: “Давайте да ги видя тези деца, пускайте ги да играят. Иначе ще закрия школата, за какво ми е тази школа?” Абсолютно прав е човекът.
В сегашния ми младежки национален отбор са Симеон Славчев, Тошко Неделев и Ивайло Чочев. Неделев и Чочев играят редовно, и то в отбори с амбиции като “Ботев” (Пд) и “Литекс”. Чочев даже в някои отношения е по-добър от тях, защото е висок, здрав... Но не може да играе в ЦСКА за сметка, примерно, на Нджонго Присо и Кириакидис... Това впечатлява цялата общественост, а мен направо ме вбесява...
Йешич може да е много добър човек и треньор, не знам. Но аз съдя по тези му действия. Изцяло заставам зад българските треньори на ЦСКА. Сигурен съм, че Милен Радуканов ще се справи. Но за мен всъщност е най-важно едно - сега на 26 март играем контрола със Сърбия в Ловеч. Мен ме интересува, като дойдат Грънчов и Чочев да ги видя укрепнали психически и готови за мъжки футбол, а не смазани от лъскане на пейката. И не го казвам, за да критикувам ЦСКА - просто на голяма част от отборите в България това им е политиката. Изключително погрешна.
Преди време гледахме “Литекс” - “Левски” с един холандски скаут, дългогодишен директор на академия. И той ми казва: “Не мога да ви разбера българите. Плачете, че сте бедни, а в “Левски” има трима холандци. Ние, които сме богати, произвеждаме. А вие, които минавате за големи таланти, купувате отвън.” На всичкото отгоре “Литекс” тогава пак победи с детската градина. Сега, като споделих този проблем с директора на школата на “Андерлехт”, човекът вика: “Ама вярно ли купувате чужденци в България? Ние не можем да си позволим да купуваме чужденци!” Три пъти са шампиони в Европа (2 пъти са носители на КНК и веднъж на Купата на УЕФА - б.а.) и два пъти печелят Суперкупата на Европа.”