Левски по всяка вероятност за втора поредна година ще остане без трофей, а началото на сезона беше повече от обещаващо. Къде сбъркаха "сините".
Първите два месеца от сезон 2010/11 Левски докосваше съвършенството. Отбора газеше на родна и на международна сцена, селекцията изглеждаше доста успешна, поне на пръв поглед нямаше пълни разочарования, а над всички изпъкваше Гара Дембеле. "Сините" за първи път след ерата "Станимир Стоилов" излъчваха стабилност и увереност, и именно това накара феновете да мечтаят.
Всъщност това не беше чак толкова изненадващо, освежаването в един отбор, в много случаи дава именно такъв ефект. Вместо обаче това да бъде използвано като основа за успешен сезон, хората по-горните етажи на клуба затриха всичко това за отрицателно време.
След като се беше напъхал в миша дупка, Тодор Батков излезе и започна да дава тежки закани и прогнози, от рода на, че "Левски ще води с 5-6 точки на полусезона и ще осигури титлата още тогава и вече се мисли за групите на Шампионската лига", че от групата в Лига Европа, само Спортинг може да се опре, ама не е сигурно. Подобна грандомания и високомерие са характерни за адвоката, той обича да говори от позицията на силата, да стъпва тежко-тежко и да се големее, което е изключително пошло и примитивно, но освен това по този начин той наля олово в краката на футболистите, претовари ги със свръхочаквания към тях, наруши спокойствието което се беше извисило на "Герена" до този момент.
Естествено започнаха издънките, а на критиките на журналистите, Ясен Петров отговаряше с нещо от рода на "Работим денонощно за да изчистим грешките", а Гонзо пък излезе на открита конфронтация с представителите на четвъртата власт, която не е спряла и до момента. Това всъщност е най-големия му порок, от както е спортен директор. След края на катастрофалния сезон 2009/10, той се беше ядосал, на критиците и най-нелепото е че след като Левски успя с 300 зора да хване последния влак за Европа той излезе със самочувствие, и възприемаше нещата така-щото е затворил устите им с този "грандиозен успех". Войната с медиите обаче стигна връхната си точка в началото на тазгодишния пролетен полусезон, когато той нарече критиците си "сульо и пульо", а после каза, че "не се притеснява да заяви, че нивото на журналистиката рязко се свалило в последно време". Явно не е научил най-важния урок, за един човек на висок пост, че никой не е излязъл победител от война с журналистите, независимо дали е политик, президент, директор и т.н.
Грешките в тактически план, също са големи, вместо да се развият и другите около Гара Дембеле и да коригират малките си грешки, с всеки изминал мач отбора ставаше все по-зависим от чернокожия таран, до момента когато започна да зее пропаст между него и останалите и когато с противоречивите си коментари относно евентуалния му трансфер в паузата между сезоните ( за което ще стане дума по-надолу) те го объркаха и формата рязко спадна. Левски така и не можа да стане отбор в истинския смисъл на думата, когато всеки си знае мястото и задачите, като беше по времето на Мъри Стоилов.
Противоречието и празното говорене също бяха сериозен порок. Вече стана дума за смелите изказвания на Батков, после дойде и ненапълно доказаното твърдение, относно годината на основаване на Левски. Нека си спомним, че той обеща че тази година на 10 май отбора ще празнува 100 годишнината си. Тази дата неумолимо се приближава и трябва да видим дали поне този път адвоката ще по каже като мъж и въпреки подигравките в медиите ще удържи на думата си.
Гонзо в края на есенния полусезон обеща, че нито един ключов играч няма да бъде продаван, но впоследствие Жоазиньо бе шитнат, а Гара Дембеле също бе на път, но сагата около него премина през три етапа - "не го даваме", "няма да го спираме", "все пак решихме да го задържим". След мача с ЦСКА пък Гонзо философски заключи, че 8 точки разлика с Литекс са "и много и малко" и че продължават да се борят за титлата, а след загубата от Миньор миналата седмица Батков каза, че "още след загубата в дербито нямахме шансове за титлата".
Съвсем естествено с такива комични управленски ходове, Левски е вземан на подбив от всички и е видно, че тези хора, в които сега е концентрирана властта, просто не знаят как се правят нещата.