Трябва да имате съчувствие към Димитър Бербатов. Точно когато нещата като че ли най-накрая се наредиха в Манчестър Юнайтед, по всичко изглежда, че кръгът пак се затвори. След няколко посредствени сезона струващият 30.75 милиона паунда българин, изглежда, най-накрая спечели феновете и критиците. Ами поставете се на неговото място - вие сте голмайстор в една от най-добрите лиги в света, отбелязали сте хеттрик и грандиозен победен гол срещу най-големия си противник и сте помогнали на отбора си да вземе рекордна титла. Въпреки това, когато сезонът отиваше към края си, Димитър изглеждаше толкова популярен, колкото пръдня на погребение, и не получи място дори и на резервната скамейка на финала на Шампионската лига.
Та къде се обърка всичко този сезон? След победното му изпълнение в мача срещу Ливърпул и по-нататъшните му впечатляващи изяви, включително и петте гола срещу Блекбърн, беше немислимо да бъде зарязан просто така. Но един по-близък поглед върху обстоятелствата може да помогне да се поставят нещата в контекста. Всичко се случи заради намерението на Уейн Руни, който вкарваше повече извън терена, да напусне клуба, примиряването на Хавиер Ернандес с физическата природа на Висшата лига и продължаващите проблеми на Майкъл Оуен с контузиите. Това остави Манчестър Юнайтед с един нападател.
С напредването на сезона Руни и Чичарито влязоха във форма и започнаха да се разбират и да си партнират добре, а на Бербатов му стана трудно да намира възможности за изява. И на фона на тежкия труд и постоянството в мачовете на Манчестър, стилът на игра на Бербатов неизбежно го превърна в обект на критика. Движенията и ентусиазмът му да се включи в игра на моменти изглеждаха апатични и срещу всеки миг на върховно умение или перфектен пас имаше много други, в които той бъркаше, защото е мързелив и не проявява отношение. Понякога Бербатов създава впечатлението, че не иска да пилее излишно енергия или да направи някакво допълнително движение.
Сравнете го с Ернандес, който е постоянно в движение и има вид на човек с няколко батерии "Дюрасел" в себе си (възможни са и други марки). Когато феновете или критиците гледат един отбор, който не играе особено добре и качествено, няма съмнение, че играч, който видимо показва ентусиазъм и енергичност, винаги ще бъде предпочитан пред този, който сякаш се плаши от тежката работа!
Тандемът Руни - Ернандес сработи отлично през пролетта ще повече че комбинацията между Руни и Ернандес е много по-съвместима и функционална от тази между Руни и Бербатов. Руни се чувства много по-добре, когато играе по-назад в атаката и търси топката. Това, разбира се, противоречи на стила на игра на Бербатов и обикновено води до там, че нито един от двамата не е на разположение в наказателното поле. Противно на това Ернандес рядко се отдалечава от последния в защитата и винаги е в движение във или около наказателното поле. Тези два стила перфектно се допълват взаимно. Така че единственият начин Бербатов да се върне отново в атака е Руни да не играе. Или Манчестър да излезе с трима в нападение. Другата възможност е Ернандес тежко да излезе от форма.
Друг е въпросът, че Бербатов не създава впечатление на човек, който може да промени играта ако влезе за 15-20 минути. За разлика от Оуен или Ернандес, което вероятно обяснява защо той не беше и на резервната скамейка на финала на Шампионската лига.
Докъде ще го доведе това следващия сезон? Фърги е доста безскрупулен с играчите си, включително и със скъпите (например Верон), но освен прилична оферта (15 милиона паунда и нагоре) не виждам друг начин да изхвърли Бербо през вратата. При евентуално завръщане на преотстъпени млади нападатели, между които и пъргавият Дани Уелбек, за Бербатов може би се задава още един дълъг сезон в Юнайтед, ако той все още е на "Олд Трафорд" до 31 август.
Статия на "This is football"