Преди 3 дни, след поредната загуба на Берое, старши-треньорът на "заралии" попаде оставка и бе готов да отвори вратата и да напусне. Но старозагорци я "заключиха" и не позволиха на Илиан да си тръгне. Защо ли? Обичта надделя.
Илиан е истински мъж! Преди 3 години и половина, когато Берое бе на крачка от дъното, Илиан пое отбора. На всички ни е познато защо "заралии" изпаднаха в "Б" група, но народът го е казал - "Всяко зло - за добро". Напук на всички Илиан върна отбора, където му е мястото, би Левски, би ЦСКА, смачка прехваления Литекс, за да стигне до крайната си цел - Купата на България. След 1986 Стара Загора се гордееше отново, но не само с футболистите си, извоювали титлата, но и със своя треньор, направил чудеса, за да върне радостта в очите на феновете.
Миналата година за сетен път показа, че Илиан е достоен човек и че обичта не се продава, след като от Кипър му предложиха такива пари, че с тях можеше да загърби Берое, Стара Загора и България и да си живее в Кипър, но не! Той остана в Стара Загора! Макар и никога да не бе играл за Берое, той е най-големият Бероец.
И аз като част от магията, наречена Берое, искам да се обърна към Илиан Илиев: Илиане, Благодарим ти!