You are here:   Home Други Анализи и коментари Осем причини защо разгрома на Юнайтед с 8:2 над Арсенал е само началото на новото поколение на Сър Алекс

Осем причини защо разгрома на Юнайтед с 8:2 над Арсенал е само началото на новото поколение на Сър Алекс

Четвъртък, 01 Септември 2011 12:34 По goal.com

Шампионът на Висшата лига за последният сезон Манчестър Юнайтед абсолютно доминираше над състава на Венгер, но по-обезпокоителен за лондончани е факта, че сър Алекс и компания все още не са показали какво могат.Дали това 8-2 може да бъде начало на една нова ера в историята на английският футбол с марката “Манчестър Юнайтед”?

През изминалата седмица, станахме свидетели на поредния футболен спектакъл от Висшата лига, изигран на ‘’Олд Трафорд’’. Тогава Манчестър Юнайтед унизи Арсенал с 8:2, като на преден план остана нещо, което никога досега не сме виждали в дерби мач между две от суперсилите в Англия.

Въпреки, че само преди малко повече от десетилетие Сър Алекс, и неговата ‘’Тройна генерация’’ (както наричат отбора на Фъргюсън през 2001 година) марширувайки към своята седма титла от Висшата Лига, отново успяват да заличат ‘’топчиите’’ с 6:1 в ‘’Тетъра на мечтите’’. След това в следващите пет години ‘’червените дяволи’’ успяват едва един път да триумфират с титлата във Висшата лига.

Но да се върнем на мача от този сезон, преди седмица. С тази игра и победа Юнайтед напомни на една група играчи, на едни сребърни моменти и една Шампионска лига от 1999 година. Тогавашния пик на ‘’червените дяволи’’ обаче рано или късно свърши, а сега вече имаме нови гладиатори, борещи са за званието “Новите герои от 1999г.”

Средната възраст на отбора, който побеждаваше играчи като Анри, Вилторд, Перес и други преди десет години бе 27, с четири години по-възрастен от 2011-ата реколта на Фърги. Със застаряването на Фабиен Бартез, Рой Кийн и Дуайт Йорк и други, качеството на играта започна да спада.

Сега обаче ситуацията е друга. В момента Юнайтед притежава един млад, качествен и потенциален състав. Самия факт, че през миналата неделя най-възрастен за 19-кратните шампиони бе Патрис Евра, който е на 29 години показва какъв отбор гради Фъргюсън. След Евра се нареди и Ашли Йънг, който скоро ще навърши 26.

Така десетилетие по-късно Юнайтед изглежда така, все е едно е онзи от славните години в края на 20-ти век. Дори сега отбора е по-млад и притежава мощта, която му е нужна да прекърши всеки един отбор.

Ние ще Ви представим осем причини, защо Юнайтед ще е бъдат бъдещите дълголетни шампиони на Англия:

ЩАСТЛИВЕЦЪТ РУУНИ

След като Уейн Руни вкара своя 6-ти хетрик с екипа на Ман Юнайтед, той еднолично застана и като първенец в класацията за голмайстори на тима във Висшата лига. С трите гола от мача с Арсенал той вече има 152 попадения, изпреварвайки легендите Пол Скоулс и Рууд ван Нистелрой. 10-ката на Юнайтед започна сезона отлично, в рязък контраст с началото на предходния сезон 2010/2011, когато старта за англичанинът бе кошмарен. Сега освен талисман и идол на феновете, той се превръща и в основна водеща фигура в тима, а защо не и една бъдеща легенда на клуба.

ПЪТЯТ НА ЮНАЙТЕД

През годините много млади футболисти са преминавали през ‘’Олд Трафорд’’. Всички те обаче са се докосвали до една специфична философия на футбола, чийто автор е Сър Алекс Фъргюсън. Този човек променя мисленето на всеки един нов играч, който идва в клуба. Влиянието на Фъргюсън върху психиката на играчите е огромно, като никой освен шотландецът не може да ги мотивира и да им разясни какво точно представлява Юнайтед както него. Постигне ли това с даден играч Фъргюсън, той занапред няма никакви проблеми с него. Пресен пример за това са Фил Джоунс и Ашли Йънг, които играят така, сякаш цял живот са носили екипа на Манчестър.

СИЛА В ДЪЛБОЧИНА

Широкият състав и постоянната креативност на Сър-а са неговите козове през изминалите сезони до тук. Доказателство за това е състава, който той пусна в мача с Арсенал. Цели 5 футболисти от общо 11-те, които стартираха, не са били в отбора през изминалия сезон. В това число влизат и преотстъпените през 2010/2011 Уелбек и Клевърли. Но въпреки тази статистика, Фърги не се бои да пусне почти един нов прекроен състав, нямащ нищо общо с този от миналия сезон и то в дерби с Арсенал. А като добавим и факта, че резерва бе Рио Фърдинанд за сметка на Евънс, разбираме защо в Юнайтед има такава сила в дълбочината и широкият състав, който Фъргюсън не се притеснява да „върти”.

ПОДОБРЯВАНЕТО НА ДЕ ХЕА

Въпреки допуснатите два гола Де Хеа трябва да бъде оценен в едно отношение – въпреки че прави грешки, с всяка среща той израства и се подобрява. Той допусна два гола в мача с „топчиите”, но трябва ли да бъде винен. При голът на Уолкът нямаше какво да направи след като отбраната го остави в така чиста позиция. При този на Перси още по-малко – едва ли някой би могъл да изкара топка от 2 метра от вратата след бомбен шут. 20-годишният страж може и да прави още грешки, но те вече ще бъдат подплатени с опита от Висшата лига, който той добива след всяка една среща.

ГОЛОВЕ ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА ТЕРЕНА

В мача с Арсенал сякаш това бе основната цел на Манчестър Юнайтед. Да вкара от всички краища на терена и да разплаче Шчесни. А след всеки един гол Юнайтед ставаха все по-гладни за попадения във вратата нас стража, докато полякът от своя страна с пълно отчаяние вадеше топката след топка от мрежата. Впечатление обаче прави друго, в този мач 5 различни футболисти вкараха голове от цели 4 различни позиции на терена. Т.е. от всяка една точка на терена Юнайтед успяваше ако не да се разпише, то поне да застраши вратарят. Уелбек и Нани вкараха от центъра, Йънг на два пъти от левия фланг. Рууни пък от пряк свободен удар в дясната зона на терена. Всичко това обаче стана, благодарение на постоянните включвания на Евра и Смолинг по фланга, които даваха възможност на Йънг и Нани да влезнат по напред и навътре в наказателното поле на ‘’артилеристите’’ и така да атакуват като втори нападатели. Това от своя страна дава и една трета допълнителна опция - свободна роля на игра на вътрешните халфове, които сами можеха да избират къде да играят в срещата, след като техните колеги вече са свършили тяхната работа.

ЦЪФТЕЖЪТ НА КРИС СМОЛИНГ

Откакто пристигна от Фулъм, Смолинг за три години се превърна в един от най-добрите централни бранители в Англия. Това доведе и до негова повиквателна за националния тим. Но няма как, погледа в теб винаги да не бъде втренчен, когато за теб са платили 12 млн. паунда и отиваш в не какъв да е отбор, а в Манчестър Юнайтед и то при положение, че до този момент си един анонимник, какъвто бе тогава Смолинг през 2009 година. Защитникът обаче израсна много през изминалите сезони, когато той трябваше да замести Рио в неговото отсъствие от терена. Също не трябва да забравяме, че новата двойка бранители Видич-Смолинг има голяма заслуга за 19-та титла на дяволите. В мача с Арсенал Смолинг започна за пореден път като титуляр, а израстването му не спира с всеки изминал ден.

АШЛИ ЙЪНГ ДОКАЗА ЧЕ СИ СТРУВА ПАРИТЕ

Въпроси относно способността на Йънг дали ще се впише в тим на Юнайтед и дали той е класен играч за състава вече липсват. Йънг е неудържим и след като донесе победата над УБА, сега той се развихри и срещу Арсенал, след като отбеляза два гола и се отчете с асистенция, той направи така че Венгер и компания да изглеждат нелепо. Съчетанието от атака, трудолюбие и класа прави Йънг от едно крило на Уотфорд в трансферната сделка на сезона за Ман Юнайтед това лято.

НОВИЯТ ИДОЛ НА ФЕНОВЕТЕ

Димитър Бербатов трябва да ”подаде” оставка, след като неговото място на терена почти изстина. Ако до скоро българинът трябваше да се бори с Ернандес като партньор на Рууни, то сега в той трябва да влезе в битка и с Уелбек, който се отчете с два важни гола срещу Тотнъм и Арсенал. С тези попадения и асистенцията си срещу Тотнъм, Уелбек дръпна пред Бербо и Ернандес с един гърди напред, разкривайки своя потенциал. Съвсем спокойно той може да се превърне в нова машина за голове, стига неговата контузия не се окаже сериозна.

ЦВЕТАН ИНДЖОВ, РУМЯНА ГЕОРГИЕВА/ SPORTABG.COM