Планът беше прост - Шампионската лига щеше да бъде атакувана от два отбора от един и същ английски град, а финалната битка в Мюнхен трябваше да бъде емоционален финал, доказващ, че епицентърът на футбола е в Манчестър.
Вместо това най-големият прахосник в историята на европейския футбол, както и клубът, който толкова се гордее със силното си и постоянно представяне на континента, бяха изритани да се позорят в Лига Европа.
Това е немислимо за два клуба, които дори и за секунда не са подозирали, че може да им се наложи да играят "второкласен" футбол в европейските четвъртъци.
Със сигурност вцепененият сър Алекс Фъргюсън не си го е и помислял, въпреки че слабостта на неговия Юнайтед бе разкрита отвсякъде в знаменитата за Базел сряда. Единственото, което той можа да направи, бе да проплаче, че Юнайтед е напуснал "най-великия турнир в света"... и да остави там да се борят уж по-слабите лондонски отбори - Арсенал и Челси.
Какво обаче може да се каже за самия сър Алекс?
Дали човек, който ще стане на 70 в края на годината, притежава силата, мотивацията и отговорите, с които да се противопостави на огромните проблеми, които разтърсват клуба му?
Грешката на Давид де Хеа при първия гол за Базел показа, че испанецът е необоснован риск, който не трябва задължително да се поема всеки път. Той не притежава нито авторитета, нито самочувствието да командва защитата пред него, която за капак от месец на месец изглежда все по-колеблива.
Рио Фърдинанд като че ли вече е приключил с големия футбол. Същото може да се каже за корееца Джи Сунг Парк. Колкото до Неманя Видич, който напусна контузен терена още през първата част - спокойно може да се предположи, че сърбинът ще направи опит да подпише за последен път в кариерата си някой тлъст договор я с клуб от Испания, я от Италия.
Какво следва да се направи с Патрис Евра, който изглежда все по-уязвим? Или пък с постоянно контузените бразилски близнаци Фабио и Рафаел? А Ашли Йънг на кой свят смята, че се намира?
Как по дяволите сър Алекс възнамерява да замени Райън Гигс, след като още не е намерил подходящия човек да запълни дупката, оставена след отказването на Пол Скоулс? Ще може ли вече да привлече играч от световна класа, след като сам се отказа през лятото от холандеца Уесли Снайдер?
А Димитър Бербатов? Нима той вече наистина няма какво да даде на този клуб?
Това са само част от въпросите, които би трябвало да тормозят сър Алекс. Въпроси, които просто не трябваше да са на дневен ред в края на кариерата на шотландския мениджър.
В деня преди мача Фъргюсън твърдо заяви, че няма как да се получи изненада на мача с Базел. И май само на него не му се стори, че предизвиква съдбата. Наистина, отборът беше без контузените Бербатов, Ернандес, Клевърли и Андерсон, а също и без наказания Майкъл Карик (което мнозина пък окачествиха като предимство за Юнайтед). И да, Уейн Руни беше на терена, но акълът му май беше съсредоточен върху обжалването на наказанието за националния тим на Англия.
Но това са доста неубедителни извинения. Истината е, че бабаитството и перченето на сър Алекс му изигра този път лоша шега. Може би той беше забравил, че на световното първенство преди година настоящият първенец на планетата Испания загуби един-единствен мач - срещу Швейцария. А срещата в Базел бе едва ли не копие на онзи двубой от ЮАР - швейцарците успяха да вкарат един гол, след което не спряха да водят истинска битка за всяка педя терен, за да го бранят.
Най-разтърсващата трагедия за Юнайтед обаче не беше самото отпадане от Шампионската лига. А това, че най-добрият играч на сър Алекс срещу Базел бе... 38-годишният Райън Гигс! Ето това е големият проблем, пред който е изправен Фъргюсън в месеците, в които трябваше уж да се наслаждава на сребърния си юбилей в клуба.
Стивън Хауърд
"Сън"