You are here:   Home Други Анализи и коментари Злато за Николета и спомени за Валери

Злато за Николета и спомени за Валери

Понеделник, 23 Януари 2012 15:01

Имало едно време едно момче, момче, по което цяла Италия се бе прехласнала. Още невръстен далеч от родителите си той влезе под светлините на прожекторите с гръм и трясък и му бе предречена страхотна кариера.

Момчето беше намерило правилния път и единственото, което се искаше от него е да продължи по него. Да, ама не. Момчето кривна от пътя, дойде в България, заигра в младежкия национален отбор и се сблъска със съблазънта на нощния софийски живот и “разбра”, че в живота има по-важни неща от гонене на топка по италианските терени ... гонене на български кифли.

Младенецът за кратко си изгради име и то по инерция работеше за него и му осигуряваше на пук на все по-слабата му форма и все по-добрите му голове сред кифлите трансфери в по-силни отбори, но детето чудо издиша.

Головете му намаляха и ставаше все по-вероятно в Сахара да падне сняг, отколкото той да вкара в нечия врата. Момчето бе решило, че е постигнало всичко във футбола и сякаш изявите му извън терена бяха по-важни за него.

Той стана известен не с това, че е футболист, а че е момчето на една кифла - певачка и друга кифла - плейметка известна в нощта като Николета завладяващата мъжките легла.

Великото момче, на което му бе предначертано да завладее Европа неусетно се бе превърнало в един най-обикновен футболист влязло успешно в ролята на вечната млада надежда, а най-щастлива бе плеймейтката, която знаеше, че е намерила златната жилка, а по – добра не би могла да намери, защото времето и изтичаше, а целулита и бръчките не прощават.

За момчето остават само спомените от детството.