SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Във футболен клуб Левски цари някакво мнимо затишие, което предвещава сериозна буря с началото на пролетния полусезон. Досега не е имало случай, в който собствеността е била сменена ( не, че това е ставало прекалено често) и да не се усети някакъв положителен полъх. В случая очакванията бяха свързани с въпиющата нужда от сериозна селекция, защото през есента се видя, че след експериментите на Гонзо отборът изглежда доста зле. И това открито се призна дори от факторите в клуба, които оцениха наличния кадрови потенциал като крайно недостатъчен за високите цели  пред тима.

Вече близо два месеца обаче всичко остава в областта на добрите пожелания, а нещата дори видимо се влошават. На Иво Тонев няма как да не му се иска отборът да заиграе с магическа пръчка много силно, но това едва ли ще стане по начина по който се работи в момента. Вече трябваше да се видят някакви податки за промяна, а то нещата май отиват от зле на още по зле.

Иво Тонев явно трябва силно да се е самосугестирал, ако досега не е разбрал, че в поверения му клуб нещата никак не са розови. И че приказки от сорта, че Левски със сигурност ще стане шампион, вече изглеждат смехотворно. Ако базата на възможностите на „сините" е показаното срещу Стяуа, то точно в този мач се видя, кой е селския отбор и кой е европейския. И кой играе в домашната си кочина, и кой продължава напред в Европа.

Налага се едно натрапчиво усещане, че в Левски май всички гледат сеира на Тонев. И потриват ръце за неизбежния му провал. А той и сам сериозно си постила в тази посока. Не може за два месеца да не направи един сериозен трансфер. Няма как очите да бъдат замазани с двама или трима нови взети по спешност през февруари. През миналата година точно подобен подход минира представянето на Матондо, който дойде прекалено късно за да се адаптира към тима. А сега празните позиции са на централен нападател и на централен защитник. Точно тези два поста изискват най-сериозен кредит от доверие за адаптация в отбора. Ларс Рисп и Сьорд Арш само потвърждават това правило.

Ако поведението на Тонев е като в небрано лозе, но добрите му намерения  са вън от съмнение, то около действията на треньора Костов вече витаят доста съмнителни обстоятелства. Той има договор за още три месеца и явно няма визия за евентуално оставане на поста. Само като пълно малоумие може да се приеме неглижирането на Милиев, който през последните три години бе твърд титуляр и при цялата си лимитираност все пак бе сред водещите футболисти на Левски. Явно Костов не го брои за жив, след като пуска на неговото място Башлиев. И другия централен защитник Иво Иванов също явно не покрива изискванията на Костов. Новият треньор под чиито ръководство Левски изигра няколко доста спорни откъм футболни достойнства мачове унищожава и още един елемент от предишната концепция- играта по фланговете. Явно Христов също няма да има много шансове да се докаже при този треньор.

Едно обаче е сигурно - Костов иска нови футболисти, защото е убеден за себе си, че с наличните няма как да постигне резултати. Освен ако не му ги постигнат, както стана с Ангел Станков! На този етап ефектът на неговите действия е само в смяната на различните мениджърски агенции с които иска да работи. Но след като вече има правомощията да работи със своя собствен мениджър, защо няма никакви играчи? А тези, които идват се оказват в много лошо състояние.

Истината до която по пътя на логиката всеки може да достигне, е че май никой няма да се чувства отговорен за бъдещите неуспехи на Левски. Батков прехвърли топката към Тонев, който бе изпратен лично от премиера на републиката. Тонев ще каже, че не му е стигнало времето да направи пълна промяна и ще поиска по дълъг срок за реализация на плановете си. Гонзо и Батков чакат провала на Тонев, съчетан с липсата на пари от хипотетичната банка, за да си върнат евентуално отново пълния контрол върху клуба. Треньорът пък не знае на кой господ да се кръсти и май е отписал шансовете си да направи нещо значимо с тази формация на Левски. Играчите чакат да си вземат редовно заплатите, а дали ще постигнат успехи им е все тая. В цялата тази картина няма как да се открие каквото и да е било, което  да вдигне тонусът на феновете. Те чуват само обещания, но не виждат никакви реални действия.