31 декември 1989 година. Светът очаква шумните празненства за Нова Година, а едно семейство от малкото, но красиво родно градче Дупница, очаква своя син. Кой да предполага, че радостта от този ден ще е десетократна при успехите на българския супергерой? Малкото по площ село Ресилово, в което Цецо прекарва детството си, ярко контрастира на необятния му талант на волейболния терен.
Купищата признания, мачовете, в които той е изиграл ключва роля и oтличията, спечелени от 24-годишния диагонал изобщо не са успели да го качат на небесата. Напротив – във всяко едно интервю си личи колко възпитан и скромен е Соколов. Защото славата и успехите не са причина да се възгордееш. Не са причина да отказваш да споделяш плановете си с верните си фенове. Не са причина да се смяташ за повече от околните.
За крехката си възраст, талантливият и интелигентен национал е изиграл немалко фатални мачове, водещи до омразното четвърто място, на крачка от жадуваната от всички стълбичка, отредена само за победителите. Но каквото не го убива, го прави по-силен, амбицира го още и още да покаже кой е най-добрият в областта.
Нека пожелаем на нашето момче да е все така здраво стъпило на земята, все така борещо се, все така раздаващо се, все така земно и все така харесвано!
«Аз мисля, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.»