Трябваше да завърши най-много трета в полуфинала, като в същото време даде и постижение под 11,16 сек. Постигна 11,10, но финишира четвърта. А това означаваше вън от финала, девето място в крайното класиране и ... сълзи в очите.
В същото време две от съперничките стигнаха финала с 11,08 от първия полуфинал, който с Ивет в него можеше да е много по-различен. Докато българката бягаше до олимпийската шампионка Прайс (Ямайка), която по-късно спечели титлата в реактивните 10,71 сек и невижданата за финал преднина от 22 стотни, които се изразиха с 4 - 5 м пред останалите.
Същата тази Ивет, която премина през толкова радостни и горчиви емоции в атлетиката през последните 10 години, сега просто заплака. Защото заслуженото място във финала нелепо се изплъзна. Преди две лета, когато на световното в Дегу 2011 тя най-после се завърна истински в голямата игра след тежката контузия, над 400 спортисти я аплодираха в столовата на Атлетическото село. Защото те най-добре знаят и оценяват какво значи след подобна травма да извоюваш място в световния финал и праймтайм на най-атрактивната дисциплина. Тогава Ивет го направи и завърши 7-ма.
Сега остана на косъм от същото постижение и е девета в Москва. Между двете световни стана и европейска шампионка на 100 м в Хелзинки, стигна и олимпийски полуфинал в Лондон 2012. И това се случва на 100 метра, където символичният надпис "Забранено за бели!" При най-добрите сякаш е по-актуален отвсякога.
Затова Лалова плака на "Лужники". А тези сълзи са гаранцията, че спортното сърце на Ивет, нейният талант и огромната воля за себедоказване и победи, ще я изведат до нови незабравими бягания.