SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

10-годишните хлапета от колежа „Сейнт Бриджитс” в Уест Кърби си имат за треньор истински световен шампион. Така минава част от спокойното ежедневие на Бенитес, след като напусна Интер през декември и след 13 г. работа като треньор без прекъсване. Ето как се чувства испанецът, който си извоюва трайно място в историята на Ливърпул най-вече с победата над Милан на финала на Шампионската лига през 2005 г.

- Как протича един ден от живота ви сега, след като вече не сте треньор?
- Дъщерите трябва да ходят на училище и това е в моя график, защото ги съпровождам дотам, а после започвам да работя. Също така излизам на разходка със съпругата ми, с кучетата, после прибирам момичетата, помагам им в домашните. Макар че сега, след като промениха начина на смятане, аз първо трябва да се науча как става.

- Гледате ли много футболни мачове?
- Различно е, преди работех много, гледах съперниците. Сега гледам някой мач, но го виждам по друг начин. Когато си ангажиран, гледаш мачовете, като едновременно с това ги анализираш, а сега им се наслаждавам малко повече.

- Сигурно много искате да се върнете отново на първа линия.
- Това прекъсване ми идва добре, защото правя неща, които досега не можех, като това да се радвам на семейния живот. Освен това имам повече време за анализ и това ми помага да израствам, защото ще допускам по-малко грешки и ще вземам по-точни решения. Но е нормално, че искам отново да тренирам.

- Дъщерите и съпругата ви доволни ли са, че сте си у дома, или и те искат скоро да станете отново треньор?
- Както почти всички съпруги, когато мъжът е у дома, отначало им е добре, но когато се задържаш все повече време, тогава те искат да излезеш, за да са по-спокойни и да си гледат живота.

- В Испания се изненадват, че се върнахте да живеете в Ливърпул.
- Защото хората не познават това място. Много е спокойно, а хората се отнасят с голямо уважение към мен и семейството ми. Климатът не е толкова ужасен, както се смята - тук ми е много добре. В Ливърпул открих моето място в света, моето и на семейството ми, защото прекараните тук 6 г. ми дадоха възможност да се опознаем с хората, да спечеля уважението им. Когато отидохме в Италия, за моите дъщери адаптацията съвсем не беше лесна и когато се върнахме тук, още на първата минута телефонираха на приятелките си, за да се видят с тях.

- Желанието ви да живеете тук ще повлияе ли на избора ви на нов клуб?
- Да, аз казах ясно, че моят приоритет е Висшата лига заради футбола, който се играе тук, заради начина, по който се работи, заради уважението към стила на работа на всеки треньор. Когато си организиран, методичен, когато имаш дългосрочен проект и план на работа, най-добре се чувстваш във Висшата лига. Тук имаш повече време, за да си вършиш работата. В Англия бях мениджър и тук се научих как да се оправям с бюджета, как да продавам и да купувам играчи, за да композирам нужния състав. В Англия тези неща се разбират и оценяват повече. В латинската култура нещата вървят седмица за седмица, а това не е хубаво. В Англия считат, че са нужни 6 месеца, за да се видят първите резултати от работата ти, което е немислимо в латинските страни.

- Да се върнем към Ливърпул. Толкова силно ли се привързахте към местната общност?
- Съпругата ми е президент на една благотворителна организация, която събира средства, за да довърши една болница за възрастни хора. Съдействаме на друга асоциация в помощ на жените с рак на гърдата, както и на клиника, в която се изгражда зала за психологическа помощ на жени, загубили бебето си. Включихме се и в организацията на семействата, пострадали от трагедията на „Хилзбъро”, които търсят истината за случилото се. Дарихме специален автобус на един колеж за деца с увреждания. Всичко това го правим, за да опитаме да се отплатим донякъде за обичта на хората към нас.

- Не сте се връщали още на „Енфийлд”.
- Моментът не бе подходящ, защото, когато се върнах от Интер, беше по-добре да не ходя от уважение към Ходжсън (уволнения мениджър на Ливърпул). След идването на Далглиш с него поддържаме добри отношения, бях на тренировъчната база и беше много хубаво, но за да отида на стадиона, ще се наложи да почакам още.

- Какво ще изисквате от следващия си клуб?
- Когато отидох в Италия, бях наясно, че ще бъда само треньор, а не мениджър. Но дори когато си само треньор, пак трябва да поддържаш отлична връзка със спортния си директор, което не е толкова въпрос на управленски модел, а на личности. Ако ме попитате кой е по-добрият модел, безспорно това е моделът с мениджър, защото накрая треньорите плащат както за своите грешки, така и за грешките на спортните директори. Докато мениджърът плаща само за своите грешки, защото той единствен е взимал решенията. И така е по-справедливо.

Мигел А. Вара, в. „Ас”

"7 дни спорт"