Чуваме и четем това постоянно: "Нужно е време да се изгради успех", "Трябва ти петгодишен план", "Трябва да подкрепяте треньора и да бъдете търпеливи", бла-бла-бла. А за доказателство рано или късно в дискусията опонентът ще цитира ранните години на Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед и ще каже нещо от сорта:
"Е, Сър Алекс е работил с години на "Олд Трафърд", без да спечели нищо, и е бил изправен пред уволнение няколко пъти... само си представете, ако ръководството бе било припряно и нетърпеливо, та го беше разкарало! Цялата история на клуба би била напълно различна и биха пропуснали един от най-великите мениджъри в историята."
Първата контра следващия път като чуете аргумента "Сър Алекс" е да припомните на използващия я, че когато шотландецът е назначен, вече е спечелил три шампионски титли, четири купи на страната, една купа на лигата в родината си, както и КНК и Суперкупа на Европа за седем сезона. Покажете ми някого, който може да вземе десет трофея за седем години с английския, испанския, италианския или немския еквивалент на Абърдийн, и с радост ще се съглася, че може би той заслужава време.
Вторият контрааргумент е, че ранните му резултати на "Олд Трафърд" не са чак толкова лоши, колкото хората припомнят. В първия му пълен сезон на поста (1987/1988) Манчестър Юнайтед завършва 2-ри в лигата: най-доброто постижение на отбора в рамките на ОСЕМ ГОДИНИ. Да си подгласник на шампиона в първия си пълен сезон би следвало да ти осигури някакво време.
Разбира се, сезон 1988/1989 е за забравяне с пропадането на Юнайтед в средата на таблицата, ала година по-късно тимът печели Купата на ФА - първия трофей на клуба от пет години насам. Тъй че да, при все че мнозина искат главата му, не е като отборът да е чак толкова ужасен. Юнайтед е имал един много добър сезон, един лош и един със спечелена купа. Останалото, както казват, е история.
Финалният контрааргумент е прост. Възможно ли е Сър Алекс да е единствен пример в историята за резултат от търпението? Възможно ли е да е изключението, потвърждаващо правилото? Колцина треньори/ мениджъри в историята на футбола не са спечелили нищо в първите си три сезона и половина, а после рязко са прогресирали и са станали вселенски хит? Точно това се получи с Фърги в Юнайтед, но изпитвам сериозни съмнения, че се е случвало често другаде.
ХИТОВЕ ОТ ПЪРВИЯ СИ СЕЗОН
Всъщност събитията в Европа това лято показват, че можеш да идеш някъде и да спечелиш трофей в първия си сезон. Просто погледнете кой побеждава или най-вероятно ще победи в спора за титлите в най-големите първенства на Стария континент.
Луис ван Гал е в първия си сезон в Байерн, както и Дидие Дешом в Марсилия, Жорже Жезуш в Бенфика, Кристоф Даум във Фенербахче и Никос Ниоплиас в Панатинайкос. Мануел Пелегрини в Реал Мадрид и Клаудио Раниери в Рома също все още имат шансове съответно в Испания и Италия. Познахте ли? И двамата са за първа година на постовете си. Разбира се, в същото положение е и Карло Анчелоти, който е на 90 минути от титлата. Някой да вижда тенденцията тук?
А, също така не е като всички тези клубове да са вечните доминанти в своите лиги, че да сложиш Прасето Пепа за техен треньор и пак да си шампион. Марсилия, Панатинайкос, Бенфика, Челси и Рома не са печелили титла в последните четири сезона. (Всъщност в случая с Марсилия сушата датира чак от далечната 1992 година.)
Може и този сезон да е просто странно статистическо изключение. Но пък може би работата е там, че ако един клуб избере точния треньор за наличните си футболисти, а този треньор е интелигентен и трудолюбив, клубът е способен да се наслади и на моментален успех.
Източник: Габриеле Маркоти, вестник "Таймс"
Европейски футбол 
