Главата на Маскерано трябва да бъде забучена на кол пред "Анфийлд".
Футболистите не са това, което бяха. Онзи ден случайно разбрах, че един от заклещените в чилийската мина работници е бившият национал Франкас Лобос. Играл е през 80-те години. Я пак? Бивш национал е принуден да работи в мина? Какво ли трябва да се случи, че да видим такова нещо днес? Трудно ще стане. Съвременните звезди не вършат тежка работа, те само се цупят.
Време е да намерим дума за една нова част от живота. Все по-често се случва някой футболист да откаже да играе за отбора с който има договор. Да казваме, че Маскерано (Ливърпул), Н'Зогбия (Уигън), Бегович (Стоук С) и другите са стачкували, е несериозно. Те просто се цупеха. За стачката трябва да има основателна причина. А те нямаха и никой не ги подкрепи. Не видяхме бесни фенове да протестират пред "Енфийлд". Никой не се разхождаше с плакат "Освободете Маскерано, той е единственият!". Аржентинецът, както и неговите себеподобни се оказаха глезени дечица, които отказаха да играят, защото искат да печелят повече пари другаде. Независимо от валидните си договори, моралния ангажимент към съотборниците и прочие. Това е обида за публиката, която им плаща сметките.
Бившият селекционер на Англия Греъм Тейлър е един от най-яростните противници на това поведение. "Те са предатели - и трябва да получават адекватно на тяхното престъпление наказание", казва той.
Главата на Маскерано забучена на "Портата на предателите"? Добра идея, но може би някои ще я определят като твърде строга за нещо, което отдавна се очакваше да се случи. Главата миришеше и привличаше мухи. Случаят с Маскерано за пореден път показа, че договорите на играчите с клубовете са майтап. Футболистите си правят каквото искат, пренебрегват ги, дори ги прекратяват, когато им скимне, и имат сигурни методи, които им носят успех.
Уж вече нямали мотивация и не били в добро психическо състояние
Миличките, просто не могат да се вдигнат за отбора, който им плаща 100 000 евро седмично. Измъчват се, че могат да вземат 120 000 евро другаде. Затова изведнъж се потискат и почват да се оплакват.
За бягството помагат много фактори и трудът на цял екип. Всичко се прави по сценарий. На първо място агентът - той подхваща темата, подхвърляйки за интерес, за предпочитане от чужбина. Играчът, естествено, се прави на ударен: "О, много съм поласкан, че ме искат, но съм предан на сегашния си клуб и всичко си остава спекулация."
Това не е достатъчно? Има и още. Появява се съпругата, която вечно е недоволна от "студеното време" в Англия.
Всичко това се повтаря седмици и месеци. А когато приближи краят на трансферния прозорец, притесненият и объркан от всички спекулации футболист отказва да играе, защото не бил "в добро психическо състояние".
Накрая на клуба му писва и го продава дори на загуба. Вземете Маскерано - той си отиде за по-малко, отколкото е купен. В крайна сметка клубът загуби, а разглезеното дете спечели.
Дес Кейли, "Дейли Мел"
Превод: "7 дни спорт"