You are here:   Home Европейски футбол Германия Швайнщайгер: Направих "мрежичка" на Балак и той щеше да ме обезглави

Швайнщайгер: Направих "мрежичка" на Балак и той щеше да ме обезглави

Вторник, 07 Септември 2010 06:45 SPORTABG
Списание "11 Фройнде" проследява съдбата на Бастиан Швайнщайгер - от анонимник до лидер на националния отбор на Германия.
- Швайни, къде бяхте на почивка?
- В Тайланд. Мислех, че там няма да ми говорят само за световното, че не ме познават. Но персоналът на хотела веднага ме нападна за автографи. В Тайланд Висшата лига е №1, но ми казаха, че и немският футбол им харесва.

- След финала на европейското си пожелахте да играете още веднъж с Испания. Пак не успяхте.
- Но бяхме по-близо. Сами сме си виновни за загубата, защото не бяхме на нивото от предишните мачове.

- Какво ви носи късмет?
- Излизам последен от автобуса. В съблекалнята се събираме в кръг, на терена още веднъж. Ние, лидерите, обясняваме защо е важен мачът и какво трябва да се направи. С къси изречения. На световното имахме млади играчи, които се нуждаеха от подкрепа.

- Откога държите речи? Откакто Ван Гаал ви сложи в центъра на терена ли?
- Не знам. Ако постоянно си на високо ниво, другите ти се доверяват. Не е ли във всяка професия така? След няколко години става по-лесно да предадеш опита си. Макар че имате право. Моят треньор в Байерн ме сложи в центъра, където съм най-добър, и ускори нещата.

- Юп Хайнкес първи ви премести в средата. А когато дойде, Ван Гаал ви върна на крилото.
- Всъщност Ван Гаал искаше да играя иначе. Не стана, защото Франк Рибери предпочита на крилото. Затова треньорът промени първоначалните си идеи. Той ни изслуша и използва и нашите препоръки. Едно от най-хубавите му качества. Другите играчи също искаха да съм в средата и той се съгласи.

- Йоги Льов знаеше ли коя е любимата ви позиция?
- Отдавна знае. Помощник-треньорът на Байерн Михаел Хенке също. Но преди в Байерн бяха Харгрийвс, Йенс Йеремис, Михаел Балак и Нико Ковач. В средата нямаше място за младок като мен.

- В спорта ви върви. А какво се промени в личния ви живот? Като че ли повечето задачи в клуба ви направиха по-дисциплиниран.
- И преди не ходех всяка вечер на дискотека въпреки че във вестника пишеше друго. Футболисти за пример като Лусио и Зе Роберто ми показаха къде стигаш, ако след тренировка работиш допълнително. По-лесно е да запазиш формата си. Преди не бях постоянен, днес съм.

- Вашият идол е Лотар Матеус. Голям играч, който започна нова ера в Байерн. Но сега му е трудно да живее без футбола.
- Лотар имаше голям дар - можеше да играе футбол. Дали е получил същия дар и в личния си живот, не е моя работа. Не съм като него. Аз съм нормален човек с нормално всекидневие - обичам да пия кафе и да играя футбол с приятелите си.

- Вие сте от школата на Байерн, където имаше още много момчета. Защо пробихте точно вие?
- Винаги се стремя да стана по-добър. Имах и късмет.

- Какъв късмет?
- Че през ноември 2002 г. ме пуснаха резерва срещу Ланс в Шампионската лига. Доста от титулярите бяха контузени. Можеха да изберат някой друг аматьор, но взеха мен и Филип Лам. Играх само 15 минути, но те промениха всичко.

- Значи можеш да си спечелиш късмет.
- Аз съм възпитан, че никога не трябва да се предаваш. Дори в най-тежкия момент.

- И преди Ван Гаал в Байерн имаше добри треньори. Защо той постигна толкова много?
- Може би защото е холандец. Тяхната страна е малка и те знаят как да получават максимума с ограничени ресурси. С техния перфекционизъм и нашия ефективен стил се получи добър отбор.

- Страхувате ли се от Ван Гаал?
- Страх не, само респект. Трябва да се научиш да разбираш треньора си.

- Вярно ли е, че на първата ви тренировка с Байерн сте направили мрежичка на Балак и той ви шамаросал?
- Не съвсем, не беше на първата тренировка. Опитах да стрелям през краката му и той каза, че ако го повторя, ще ме обезглави. Извиних му се, а и мислех, че срещу мен е Роке Санта Крус, не Балак.

- На "ти" ли говорите с канцлера Меркел?
- Не, на "вие", наричам я г-жа Меркел. След мача с Аржентина тя влезе без предупреждение в съблекалнята. Бяхме без дрехи, едва успях да се загърна и тя се появи. Взе една бира, чукнахме се и ме прегърна.
- А тя хер Швайнщайгер ли ви нарича?
- Да, но може би някой ден това ще се промени.

Източник:"7 дни спорт"