SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Син на бивш вратар и учителка, палаво дете, страхотен интерпретатор, португалецът заложи на интелигентност и провокация, за да се превърне в основна мярка за можене в треньорската професия.

Неговата легенда се ражда от едно неосъществено желание. Жозе Марио дос Сантош Феликс Моуриньо, роден в Сетубал (Порт) през 1963, син на учителката Мария Хулия и бившия национален вратар на Португалия - Феликс, прави своите първи стъпки върху неперфектната трева на Витория Сетубал, клуб, чийто президент през годините е бил дядото на Жозе.
Корените му ясно показват, че неговата кариера би трябвало да се развива на терена. Като футболист. Но илюзията скоро сама ще избяга от живота на Моуриньо. Една глупава постъпка на "Рио Аве" ще предизвика собственика на клуба да забрани на Жозе да напуска резервната скамейка, освен ако не трябва да занесе вода на съотборниците си. И забележете - по това време баща му е треньор на същия този отбор. Тази ситуация кара младия футболист да преосмисли целите си. Никога повече няма да излезе от прикритието на резервната скамейка. Но ще направи така, че комплексите му да се превърнат в оръжие. Самовлюбен и непокорен, Жозе сам си поставя целта - да се превърне в един от най-добрите треньори в света. И я постига.
Праща майка си за зелен хайвер, когато жената тактично го съветва да учи икономика, и записва спортната академия. Отива на специализация в Шотландия и завършва треньорските курсове към УЕФА. Там въпреки трудностите, които среща с шотландския акцент, усъвършенства английския си език. Именно перфектното владеене на чуждия език ще предостави добра възможност за намиране на работа, когато през 1992 година сключва договор със Спортинг (Лисабон). Естествено, като преводач на току-що подписалия с португалския клуб треньор Боби Робсън. Английският специалист ще остане очарован от младия си помощник, най-вече от безкрайните му тактически познания за играта, както и от твърде любопитните му идеи за физическата подготовка на футболистите.
Моуриньо
успява да извлече максимална полза от своята интелигентност
Така си го спомня Жоел Мусонс, вицепрезидент на Барселона цели 25 години и отговорник по посрещането на Робсън и Моуриньо на онзи 21 май 1996. "Все още перфектно си спомням този ден. Беше три следобед и приех в своя кабинет Робсън и Моуриньо. Нунес и Гаспарт бяха обещали на Робсън да го настанят в една от кулите на Ситджес, така че го поведоха почти на секундата натам. При мен остана Жозе - разказва Мусонс и продължава: - Тогава влезе Пако Сейрул (отговорник за физическата подготовка) и двамата започнаха да си говорят. Останаха на дивана близо два часа, обсъждаха технически и тактически въпроси с голяма страст. Моуриньо настояваше, че тренировките не могат да бъдат еднакви за всички. Че не може целият отбор да прави 10 обиколки на стадиона, когато вероятно някой от футболистите има нужда от 12, друг - от нито една. Сейрул се съгласяваше с удоволствие.
Познанията на Жозе бяха чудовищни
Този следобед се насладих докрай. За първи път в живота си анулирах всичките си срещи, защото разбирах, че съм пряк свидетел на един невероятен спектатъл", спомня си бившият вицепрезидент.
Въпреки че в Порто става помощник-треньор на Робсън, за четирите години в Барселона - една с англичанина и три с Ван Гaал, Жозе трудно успява да изчисти от името си етикета "преводач". Португалецът е наясно с нажежената обстановка на "Ноу Камп" след смяната на Йохан Кройф и бързо си създава приятели сред журналистите в Барселона, с които често е засичан на чашка. "С нас той никога не излезе на вечеря - спомня си Хосе Мария Бакеро, който започва сезона като капитан в отбора на Робсън. - Държеше дистанция с футболистите, въпреки че имахме доста добри отношения."
Според него Моуриньо е магьосник в мотивирането на футболистите, въпреки че
стъпва в Барселона, навършил 33 години
Спомням си, че беше много умен. С голяма интуиция и рефлекси. С твърди убеждения и изключителен аналитичен капацитет. Факт е, че заедно с Ван Гаал правеха анализите на мачовете веднага след последния съдийски сигнал", продължава Бакеро.
Както си спомня Лоренсо Сера Ферер, тогава шеф на детско-юношеската школа на Барселона, Жозе се старае да не къса нервите на шефовете. Нито на Робсън, нито на Ван Гаал. "Знаеше, че трябва да уважава йерархията."
Случайно или не, но неговият характер преминава към "тъмната страна" с първите успехи, които Жозе постига като треньор. Мусонс няма съмнения. "Моуриньо днес е друг човек. В Барселона винаги е бил олицетворение на любезността. Неговата промяна се дължи на първия успех в Порто, с който спечели Шампионската лига и Купата на УЕФА. Наложи се да се промени,
за да посрещне адекватно напрежението и стреса
Но лошите неща, които от време на време излизат от устата му, не излизат от сърцето му. Просто дойде момент, в който се наложи да си създаде един нов образ."
"Има хора, които казват, че съм антипатичен, но може би това е само защита, която ми помага да се изолирам от заобикалящия ме свят. Като треньор е нормално да ме пресират, да се опитват да ме изстискат. Моята антипатичност е защитната ми версия", доверява Моуриньо в едно интервю за "Ел Мундо" през 2004 година.
В Реал (Мадрид) Жозе поставя началото на нова епоха. В бяло. Галактическият трансфер на Флорентино Перес в десетата му година начело на Реал М този път не бе футболист. Президентът подписа с характер, не с личност. Законът на Моуриньо е единственият валиден на "Валдебебас". "Нито минута закъснение за тренировка. Автобусът не чака никого, можем да играем и с един по-малко на терена. Тренировката е точно 90 минути, нито секунда повече, нито по-малко. Контузените идват час по-рано, дали тренират, решавам аз. Мобилните телефони на "безшумен режим". И никакви гаджета в спортния град на Реал М." Там ВЕЧЕ командва Специалния.

Мадрид
Елисавета Шидерска
кореспондент на БНР