Гран При на Италия на пистата "Монца" носи атмосферата на легендарни имена от миналото. Всеки велик пилот се е състезавал на това място и е трудно да забравиш където и да си на това място, че ходиш по стъпките на велики хора - Хуан-Мануел Фанджо, Джим Кларк, Аертон Сена и Михаел Шумахер.
Самата Монца е построена в кралския парк "Monza Royal Park" в покрайнините на Милано. Днес тя е най-бързата писта в календара на Формула 1. Тази писта е участвала в световния шампионат повече от всяка друга, домакинствайки на състезание във всяка година от началото на Формула 1 през 1950г., с изключение на 1980г., когато Гран При на Италия се провежда на пистата Имола в Сан Марино.
Пистата е построена само за 110 дни от гола поляна в началото на 20-те години на миналия век - включително два дни прекъсване заради протести.
Състезанията на Монца винаги са интересни. Бавните шикани в края на дългата права винги предлагат добри възможности за изпреварване, а колите са много трудни за каране, защото за тази писта болидите се настройват за по-малка сила на притискане, за да бъдат максимално бързи на правите.
Макар че Монца запази характерните си дълги прави, разделени от бързи завои, шефовете на Формула 1 трябваше да забавят колите някак, за да намалят опасността. Това е причината днес, дългите прави да са прекъснати от тесни шикани, които, макар че забавят колите, не пречат максималната скорост да бъде подобна на тази отпреди близо 40 години.
През 1950 година Джузепе Фарина печели първото състезание за Гран при на Италия във Формула 1.
През 1955 година, на тестове в Монца се разделя с живота си последния италиански Световен шампион от Формула 1- Алберто Аскари. Алберто едва навършва седем години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При провеждащо се в Монтлери загива зад волана на своята Алфа Ромео, неговия баща Антонио Аскари.
Доста години след тази трагедия, Аскари става пилот и както всички които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността която го грози във всеки един момент от тренировките и състезанията. Както много пилоти той е бил силно суеверен. Например, никога не сядал зад волана на 26-то число от календара-датата в която загива баща му! На този ден - 26 май 1955 година, едва въстановилия се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, Алберто тръгва към Монца където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица той ще се състезава заедно с Юдженио Кастелоти в състезанието "Супер кортемаджоре".
През 1960 година на „Монца”, американец за първи път печели във Ф1, а името му е Фил Фил. Година по-късно, на „Монца” Фил Хил печели титлата, но триумфът му e помрачен от смъртта на неговия съотборник Волфганг фон Трипс, който с още 12 зрители загива трагично на пистата. През 1965 година, трикратният световен шампион във Формула 1 Джаки Стюърт печели първата си победа в Гран при, а през 1966 година Лудовико Скарфиоти печели двойна победа за Ферари.
През 1970 г, на „Монца” отново се случва най-лошото. Йохен Риндт губи живота си по време на квалификацията, а същия сезон се превръща в единствения пилот в историята, който печели титлата си посмъртно. Следващата година Питър Гетин печели една от най-драматичните победи в състезание, в което финишират едва пет автомобила. Рони Петерсон триумфира три пъти на „Монца”, но губи живота си именно там през 1978 г, след страховита катастрофа на старта.
През 2001 година, състезанието се състоя веднага след терористичните атаки в Ню Йорк. Същият уикенд феновете на високите скорости разбраха, че бившият пилот във Формула 1 и шампион в сериите CART Алекс Занарди е загубил и двата си крака, след ужасяващ инцидент на овала Еуро Спидуей в Германия. През 2001 г на „Монца”, Хуан-Пабло Монтоя постигна първата победа за БМВ в най-новата история на Формула 1.
През 2008 година Себастиян Фетел печели първата си победа във Формула 1. Тогава той кара за тима на Скудерия Торо Росо.
Монца е дълга 5,793км, като състезателната дистанция се състои от 53 обиколки или 307,029км.
Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои. Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио,където често стават мелета след старта. Завоите Лесмос бяха стеснени и заострени, но все още са едно от големите предизвикателства. Най-хубав от всички завои е Параболика-последния, който извежда обратно на старт-финалната права. Трасето е най-бързото в календара на Формула 1 и често го сравняват с Хокенхаймринг. За да успее една кола на тази писта, е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки. Това е едно от най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.