Имаше един слънчев следобед през 1994 година, който бе най-мрачният ден в новата история на Формула 1. Това бе следобедът на 1 май, преди 17 години, когато на пистата Имола загина Айртон Сена да Силва.
В същия ден Сена вече бе легенда.
Бразилецът бе пример за много хора и приживе, но смъртта го направи толкова недостижим и толкова обичан, че едва ли някога ще има пилот от неговата величина, въпреки стремежа на много млади момчета да му подражават и да се опитват да се сравняват с него.
Айртон Сена бе уникален характер. Той никога не се примиряваше с нищо и с никого на пистата. В едно интервю преди много години пред легендата Джеки Стюарт, Сена разкри концепцията си за Формула 1: „ Да си пилот от Формула 1 – означава да се състезаваш с други хора, и ако не се възползваш от всяка възможност, която ти се отдава – тогава преставаш да бъдеш пилот от Формула 1, защото ние се състезаваме за да спечелим и главната цел на всеки от нас е победата".
Това бе Айртон Сена – една убийствена амбиция за победа. За него второто място не означаваше нищо. Единствено победата бе мотиватор. Единствено победата го правеше щастлив. Победа, като тази в Бразилия през 1991 година, когато седем обиколки преди края на надпреварата, Макларъна на Сена остана само с шеста предавка. Победа, след която пилота припадна от напрежение и непоносима болка в ръцете, и раменете. Победа, при която на почетната стълбичка Сена едва успя да вдигне купата от умора, но не преставаше да се усмихва. Такъв характер омагьосва всички, докоснали се до него.
Той казваше, че вижда Бог, и Бог си го прибра на 34 години.
Гледайки назад във времето ни се иска да видим Сена днес. Защото, като всяка легенда, той е жив в мислите и действията на онези, които днес са на пистата и около нея. Много от младите пилоти във Формула 1 се опитват да бъдат като Сена. Има дори и такива като Люйс Хамилтън, които открито се сравняват с великият бразилец. Но да си като Айртон Сена не е лесно и носенето на жълт шлем далеч не е достатъчно. Трябва никога да не се предаваш и да бъдеш себе си, а не някой друг. Това беше посланието на Сена, което той никога не отправи гласно, но показваше с цялото си поведение – бъдете себе си на пистата и ще успеете, ако наистина желаете успеха.
Днес на пистата все още има двама пилоти, които са се състезавали с големия бразилец. Сънародникът му Рубенс Баричело, който не понесе отговорността да стане втори Сена, а и не би могъл, и най-сериозният опонент на Сена в последната година от живота му – седемкратният световен шампион Михаел Шумахер.
Всъщност Шумахер най-много приличаше на Сена. Не веднъж германецът е заявявал, че се възхищава на Аертон. Не случайно Михаел се разплака, когато изравни постижението от 41 победи. Вълнението му бе разбираемо, защото той се докосна до легендата. Той бе част от легендата Сена. Но въпреки седемте си титли и впечатляващите рекорди, за много хора той далеч не е пилот номер едно за всички времена във Формула 1.
Айртон Сена Да Силва никога няма да се върне на пистата, нито лично, нито чрез племенника си Бруно, но той винаги ще бъде в сърцата на пилотите и феновете – докато има Формула 1.
Ако сте пропуснали - вижте и този филм - Top Gear Ayrton Senna Tribute
* Този текст написах в началото на май, но днес го намирам за още по-актуален. След множеството "изпълнения" на пилоти с жълти каски във Формула 1 и особено, след смъртта на Дан Уелдън и Марко Симончели R.I.P.
** От Димитър Димитров: водещ на предаването Автохоризонт по БНР /всяка неделя от 18,15 ч/ ( Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. )