SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Волейболистите тръгнаха за медал, но не го спечелиха. Бяха на 1 точка от четворката на световното първенство и отпаднаха, после отпаднаха от шестицата.

Накрая завършиха седми с пет победи (ако броим цирка с Бразилия) и четири загуби.
Резлутатът е по-лош от този на предишното световно, където отборът стана трети с Мартин Стоев, и по-лош от очаквания.
Но очакванията не са мярка. А ние допуснахме да станат.
Затова сега всички се питат ще остане ли Силвано Пранди. Нова грешка.
Не това е важният въпрос. Със или без Пранди България има сериозни задачи за решаване. Ще бъде класическа глупост, ако италианецът си отиде, а проблемите останат. Догодина, т.е. утре, има Световна лига, европейско първенство и Световна купа, а през 2012-а са олимпийските игри в Лондон. Времето е малко, а и няма нужда от шокова терапия. Нужни са разум, концепция за развитие на националния отбор и конкретни действия.
Световното първенство в Италия показа нещо, което се знаеше. България разполага само с двама играчи от суперкласа - Матей Казийски и Владо Николов. До тях се доближава либерото Теодор Салпаров. Волейболът обаче се играе от шестима. Вярно е, че имаме центрове с качества, но какво от това, когато няма игра в центъра?
Основните слабости са две организацията на играта и посрещането на противниковия начален удар. Разпределителят Андрей Жеков беше контузен, показа невероятно мъжество, но не показа класа. Заместникът му Константин Митев, прибран от плажа месец преди мондиала, получи малко възможности. В последния мач срещу Германия се включи добре, но е наивно да се мисли, че с него България може да върви напред. Трябва да се търсят други решения извън вече изпробваните. Отпадането на Георги Братоев от състава за световното се обяснява с някакви игри на мениджъра на Пранди - Лука Нови. Но е факт, че през последната година разпределителят на Левски Сиконко е неузнаваемо слаб. Получи шанс, не се възползва. Това е безспорно. Другото и да е вярно, не е съществено. Ако искаме медали, трябва да надскочим махленското мислене
Какви са възможностите? Специалистите знаят най-добре с какво разполага българският волейбол в момента. На първо четене излизат две имена: младият разпределител на ЦСКА Георги Манчев, с чието изграждане се е заел бившият капитан на националния тим Николай Василев, и разпределителят на младежкия национален отбор Борислав Георгиев, възпитаник на школата на Славия. На тези момчета им трябва поне един олимпийски цикъл, за да "пораснат" за мъжкия волейбол, но с тях трябва да се работи целенасочено. И да не се губи повече време. Иначе и на олимпиадата Рио 2016 ще кършим пръсти, че без разпределител не става. Така е, не става.
Същото се отнася и за посрещането. Там поне хоризонтът е малко по-ясен. На световното младежкият национал Николай Пенчев направи бойното си кръщение при мъжете. Докато от него не се очакваше нищо, Ники се справяше що-годе добре. Когато обаче върху крехките му 18-годишни рамене легна отговорността за посрещането, пловдивчанинът не издържа. Но това е нормално. Не е нормално да се чака от едно дете да оправя тежкия батак. Пенчев е роден да посреща, има чудесен сервис, но му трябват дълги часове във фитнеса, за да компенсира останалото. Другият коз е Валентин Братоев и по-скоро фактът, че посрещачът подписа договор с италианския шампион Тренто. Там върху волейболните му качества и върху тежкия му характер ще работи Радостин Стойчев. Да се надяваме, че ще има резултат. С тези двамата е свързано бъдещето. Миналото принадлежеше на Пламен Константинов - голям посрещач, голям боец, голям капитан
Днес някакви щатни оплаквачи продължават да ронят сълзи за Пламен. Нелепо е. Константинов даде и взе своето. Още миналото лято той не можеше да вдигне от болка дясната си ръка. Моментът за освобождаването на Пламен беше дошъл. Друга тема е дали намериха правилния начин.
Но да се върнем в настоящето. Допълнително усилване в центъра ще има със завръщането на феномена Теодор Тодоров. 208-сантиметровото чудо от ЦСКА претърпя операция на дясното рамо и пропусна световното. За следващия лагер Еър Теди ще бъде налице, което ще направи българската блокада още по-ефективна. Толкова по отношение на кадрите. По кафенетата може да се говорят всякакви неща, но в българския волейбол талантите не извират. Номерът е да направим максималното с наличното. Подобно на сърбите, които също разполагат с двама играчи и половина.

Che cosa fare con Prandi
И така - какво ще правим с Пранди? Преди всичко федерацията трябва да оцени работата на италианеца и на неговия екип. Не сега, защото всички много ги боли за пропуснатите възможности. А болката не е добър съветник. Когато дойде моментът, хората от УС трябва да са наясно с едно - че няма универсална оценка. Едно е работата на треньора, друго е представянето на отбора, трето е какво ни се иска. Пранди успя в някои неща и се провали в други.

* Пет причини да остане
1. Дисциплинира отбора тактически и го научи да чете играта. Интегрира нови състезатели - в сравнение с предишното световно има съществени промени в състава. Вместо Пл. Константинов, К. Гайдарски, Д. Пеев, Евг. Иванов, Б. Йорданов и И. Зарев Пранди включи В. Йосифов, Н. Николов, Т. Тодоров, Н. Пенчев, К. Митев, Вл. Братоев, Ц. Соколов, Св. Гоцев.
2. Постави на качествено ново равнище взаимодействието между блокадата и защитата.
3. Като типичен представител на италианската школа води добре тренировъчния процес и управлява успешно спортната форма на играчите - на световното всички без контузения Жеков бяха в отлично физическо състояние, а Николов и Казийски просто летяха.
4. Създаде интелигентна среда за работа и сложи край на чалгата, с която се характеризираше ерата Мартин Стоев.Микроклиматът в отбора е добър. Никой не може да каже, че на световното нашите не са се борили като мъже. А за руснаците го казват.
5. Благодарение на авторитета си успя да получи от федерацията всичко, което искаше: 1,2 млн. лв. бюджет за отбора, лагери, контроли, медикаменти, възстановяване и пълна автономност.
* Пет причини да си тръгне
1. Обективна - липса на спортен резултат. Когато Пранди дойде през 2008 г., отборът беше трети в света, трети на Световната купа, осми в Европа, пети на олимпийските игри в Пекин и №4 в ранглистата на FIVB. Сега е трети в Европа, седми в света, две поредни години пропуска финалите в Световната лига (12-и през 2009 г и 7-и т.г.) и е №7 в ранглистата на FIVB.
2. Съществена - не успя да накара Андрей Жеков да играе с централните нападатели. Това също е работа на треньора.
3. Незначителна - проявяваше недоверие към хора, които не го подведоха нито веднъж (Хр. Цветанов) и неоправдана увереност във възможностите на други (Св. Гоцев, Вл. Братоев).
4. Недоказана - слуховете, че със съдействието на главния мениджър на националния отбор Евгени Генчев принуждава волейболистите да подписват договори с личния му мениджър Лука Нови.
5. Емоционална - изявленията, че мненията на критиците не го интересуват. Когато няма резултати, това звучи високомерно.
Преди да преразгледат оставането на Силвано Пранди, волейболните хора трябва да си зададат въпроса по-добре ли ще бъде без него. Италианецът заслужава още един шанс. Ако проиграе и него, няма да има въпроси. И вратата за следващия ще бъде широко отворена.



Катерина Манолова, Емил Николаев, ''7 дни спорт''