You are here:   Home Волейбол Национален отбор Радостин Стойчев за общото между футбола и волейбола

Радостин Стойчев за общото между футбола и волейбола

Понеделник, 30 Януари 2012 18:42



Радо Стойчев в интервю за волейбола, футбола и националният отбор.


- Знаем, че и Вие се интересувате от футбол, а и той е много популярен в Италия. Треньорът на хита Барселона Пеп Гуардиола бе казал, че е научил най-много от волейболния специалист Хулио Веласко. Какво е общото между футбола и волейбола?

- Общото е, че и двата спорта са колективни и това, че да се постигне победата е необходимо да има система на игра. Нещо, което Гуардиола е разбрал, и което е изградил. Аз ходих да гледам специално мач на Барселона на живо, тъй като бях заинтересован да разбера как решават някои тактически неща. Знам също, че много важна роля при организирането на тяхната игра е изиграл един от помощниците на Барса, който е бил треньор по хандбал. Именно от хандбала те са взаимствали някои предвижвания и подавания между играчите, които според мен са много логични и много обмислени. Барселона е отборът, който играе по различен начин в сравнение с всички други отбори във футбола и това им носи успех. Общото е, че и във волейбола трябва да има схема на игра, която трябва да бъде обаче изпълнявана от абсолютно всички на терена. Защото всяка схема, дори и най-добрата, не струва нищо, ако има и един човек от отбора, който не играе по нея. Тогава тя веднага се пропуква и разпада. Още от първите ми дни в националния отбор на България се опитах да направя схема на игра, която е важна и трябва да бъде приспособена за нашите възможности и за играчите, с които разполагаме. Тази година това ще е нашата цел - да продължим да работим в схема.

 

- Колко процента от тази схема сте изработили през миналата година?

- Като теория бяхме доста добре, липсваше ни още техническото решение на някои ситуации. Т.е. всеки един от играчите знаеше вече какво трябва да прави на терена, но не успявахме да го направим на добро ниво чисто технически, за което се изисква повече време. Така е и в клубния ми отбор. Независимо от играчите, които се сменят, ние имаме една изработена система на игра и тя действа. Смятам, че Барселона прави разлика във футбола точно с това - те спазват една и съща схема на игра, независимо от играчите. Разбира се, недостатъкът, който има не само нашият, а и всеки един национален отбор, спрямо един клубен, е че в клубния можеш да си избираш изпълнителите. Ако някой не ти пасва на схемата - вземаш друг, а в националния отбор тази възможност не съществува. Така че е по-трудно да се работи в национален отбор. Разбира се, в никакъв случай това не променя основната цел - да изградим отбор, който да знае във всяка една ситуация какво прави. Тогава се постигат и резултати. Това ще бъде моята цел и през тази година.

 

- В съблекалнята на Трентино държите ли се като треньор от американски филм - да надъхвате играчите с гръмки слова?
- Ако питате дали в съблекалнята държа речи като Ал Пачино - рядко. Случва се, когато мачът е от такова значение, че тактическите задачи отпадат, защото самият двубой е много по-емоционален. Тогава тактиката е на втори план. Първо трябва отборът да започне да играе. Ако започне много схематично от самото начало, рискува да блокира и да не постигне резултат. Така беше на финалите на Световната лига, в които, след като загубихме един много тежък мач от Аржентина, на другия ден нямаше нужда да готвя мача с Италия. Той по-точно бе вече подготвен, всички знаеха какво трябва да правят. На сбирката преди мача обаче, ако бях започнал отново да им говоря за тактика, след като бяха изиграли вече 5 мача поред и всички бяха отпаднали вече морално, нямаше да се получи. Затова ми се наложи да скъсам листовете с тактиката и да им кажа, че днес трябва да играят със сърце. Исках да разберат, че трябва да дадат нещо от себе си, трябва да се огледат един в друг и да разберат, че това ни е шансът и друг няма да има и, че аз ще разбера от първите 3 точки дали отборът излиза да играе или не. И наистина се получи! Играчите излязоха на терена готови да късат и ние наистина ги разкъсахме италианците, бихме с 3:0. Жалкото е, че както в много случаи, когато става дума за български отбор, винаги късно го правим. На мен ми се иска точно това да променим. Да могат да разпознават важните моменти в един мач или в едно състезание и да го направят, когато трябва. Защото те са способни да го направят, но за съжаление не винаги уцелват момента. И това е моята работа като треньор - да ги науча да разпознават момента.


BGvolleyball.com