SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Владимир Николов има всичко във волейбола. Но само на клубно ниво. С националния отбор диагоналът все остава под върха. Така стана и в Световната лига, където волейболистите трябваше да победят Бразилия поне веднъж във Варна, но не успяха и в двата мача. Вчера националите бяха обявени за отбор №1 на юни, когато наредиха 4 победи срещу Южна Корея и 2 срещу Холандия. Ето какво каза капитанът Николов, след като получи наградата пред вестник ''7 дни спорт''.

- Какво е представянето в Световната лига и какво очаквате от световното първенство през септември?
- Всички ние - и фенове, и състезатели, сме малко разочаровани, че не се класирахме на финалите, които са тази седмица в Аржентина. Реално погледнато, успяхме да вземем 8 мача, като загубихме само един гейм срещу отборите, които са по-слаби от нас. Не успяхме обаче да победим най-добрия отбор в света - Бразилия.Няма как да не сме разочаровани защото бяхме подготвени. Трябва да сме наясно, че в последните 10 години Бразилия е отборът, който спечели всичко, и то по много пъти. Може би ни липсваше малко късмет, малко опит, увереност в решителните моменти, но това е животът... Колкото до световното първенство - част от отбора вече започна подготовка в понеделник, а останалата част започва следващия понеделник. Имаме достатъчно време - 2 месеца, за да се подготвим.
- Какъв урок си взехте от загубите от Бразилия?
- Един урок се предава от една учителка, но се възприема различно от всичките 30 деца в класа. Урокът се предава, децата се изпитват. Едни получават шестици, други получават двойки. Всеки от нас е научил различни неща от тези мачове и аз не мога да говоря за останалите. В моята представа за волейбол се потвърди за пореден път, че срещу отбори като Бразилия не трябва да се изпускат шансовете, когато ги има. Спомням си как водехме в четвъртия гейм на първия мач и загубихме 6 поредни точки от флот сервиса на Марлон. Това беше възможност, която не трябва да изпускаме повече. Във втория мач загубихме 7 точки от сервиса на Родригао. Ако бяхме спечелили този гейм, сега щяхме да сме в Аржентина. Това е един урок, който аз вече съм минал, но сега го повторихме. Когато играеш срещу силните, не трябва да изпускаш шансовете си. Изпуснеш ли ги, те не ти дават нови.
- Какво загубихте от това, че не отидохте на финалите?
- Самочувствие. Еуфорията, която се създаде след 8-те поредни победи, беше хубава, но се получи така, че определени хора, подпомогнати и от вас, журналистите, загубиха ясна представа къде се намираме всъщност.Изиграхме тази Световна лига с двама дебютанти - Виктор Йосифов и Ники Николов. Въобще не говорим за Теодор Тодоров, който започна първите два мача, но след това имаше здравословни проблеми. И двамата играха много добре, но в решителните мачове не успяха да дадат максимума. Затова казвам, че загубихме самочувствие. Можехме да се докоснем до големия волейбол, да направим едно призово класиране, което гарантира самочувствие. Не на последно място загубихме и точки за световната ранглиста.
- Каква е целта, която си поставяте за световното първенство?
- При всички случаи ще търсим максимален резултат. Трудно е да се наема с прогноза, преди да е започнала подготовката. Мога да го кажа преди заминаването, защото ще знам в какво състояние е отборът и в какво състояние са конкурентите. Реална цел пред този отбор обаче е влизане в полуфиналите, а там трябва да играем по най-добрия начин.
- Всяка година все нещо малко не ви достига, за да се класирате на финал. Какво точно ви липсва?
- Това, малкото, всъщност е много. Казвам го на базата на опита, който имам, и на това, че с различни клубове успях да постигна добри резултати.Това, което ни липсва, не е чак толкова малко.Ще го кажа така - в Бразилия има повече волейболисти, отколкото в България - комунисти. Там има около милион и 200 000 волейболисти. В България са 120. Говоря за играчи, които се занимават професионално с волейбол, а не за такива, които се раздвижват по 2 пъти в седмицата. От тези 120 волейболисти имаме отбор, който е между първите 4-5 в света. Само че ние нямаме реална алтернатива на Матей Казийски, нямаме и на Андрей Жеков. Нямаме достатъчно хора. Не искам да прозвучи като оправдание. Но и Вальо Братоев, и Методи Ананиев са млади талантливи момчета, които имат добро бъдеще във волейбола. Но те не са Матей Казийски. Ако погледнем Бразилия - те имат Мурильо, Жиба и Данте. Ако трябва да изредя шестимата най-добри посрещачи в света, тези тримата ще са там. Имат петима разпределители, които са на световно ниво, могат да играят навсякъде. За да не бъда голословен - това са Рикардо, Бруно, Марлон, Марсело и Рафаел. Те са най-добрите в света. Ние имаме Андрей Жеков, а след него Гошо Братоев, който е на светлинни години. Без да обиждам някой, това са фактите. Така че това малкото всъщност е много. Смятам, че трябва да го погледнем от другата гледна точка. С това, което имаме, успяваме да постигнем тези резултати.Това е големият успех на този отбор - с малкото успяваме.А не да говорим за малкото, което не ни достига. Не ни достигат 1 милион волейболисти, от които треньорите да избират най-добрите.
- Вие имате заместник. Усещате ли заплахата от Цветан Соколов?
- Аз съм реалист. Ситуацията в момента е такава - Цецо е по-млад, по-силен, по-отскоклив. На мен ми е пределно ясно, че в момента, в който той натрупа малко опит, той ще е човекът, който ще играе. Това е факт. Наясно съм, че моето време в националния отбор изтича, но докато съм тук, ще се опитам да помагам на отбора и на самия Цецо да израсне. Но Цецо ще е готов да играе като титуляр в националния отбор, след като е направил 1-2 г. като титуляр в клубен отбор на високо ниво.
- В момента имаме поколение, но след това май не идва нищо.
- Не съм съгласен. В момента тренирам с младежкия национален отбор. Там има 4-5 много талантливи момчета. Със сигурност нещата в школите не са така, както бяха преди 20 г. Това е факт. Но аз съм спокоен за близкото бъдеще на българския национален отбор.Говоря за близките 10 години. След 10 г. би трябвало Гошко и Вальо Братоеви да играят, би трябвало Цецо да играе, Теодор Тодоров, Методи Ананиев. Матей сигурно ще е към края, но също би трябвало още да играе. Така че за близките 10 години съм спокоен. След това не знам, а и не съм аз човекът, който трябва говори по този въпрос.
- Казахте, че Соколов израства. Италия ли е най-доброто училище?
- При всички случай. Цецо има едно огромно предимство - той е само на 21 г. Понеже го сравнявате с мен - когато аз бях на 21, бях в Левски, ставахме шампиони само като показвахме фланелките си. Нямахме никаква конкуренция. Тренирахме в зала "Раковски", където нямаше парно. Тренировките ни бяха футбол по час - час и половина и душ вкъщи. И така цяла зима. Сега Цецо играе в Тренто, където е категорично най-добрият български треньор и един от най-добрите в света - Радостин Стойчев. Играе с втория състав на Тренто, който във всяка тренировка излиза срещу първия отбор, който е световен и европейски клубен шампион. Няма как Соколов да не израства. Със сигурност той ще става все по-добър, ако продължава по пътя, по който е тръгнал. Факт е обаче, че ако иска да играе в националния отбор, той трябва да играе в клуб.Не да влиза като резерва, а да играе и да се знае, че ако той не е на игрището, отборът ще загуби. Затова моето мнение е, че след този сезон в Тренто той трябва да отиде някъде да играе, а програмата максимум ще бъде да играе в Тренто.
- Силвано Пранди остава до олимпиадата в Лондон през 2012. Добре ли е това за отбора?
- При всички положения е добре да имаш един от най-добрите треньори в света. Има ли промяна в играта на националния отбор по волейбол? Да. Значи това е добре. Настроението е различно, вече всички сме едно цяло.
- С Мартин Стоев станахте трети в света и трети на Световна купа.
- Да, но нека не забравяме, че тези турнири бяха през ноември. Тогава всички бяхме на подготовка с клубовете си. Може да си припомним и резултатите от европейското в Русия, което беше септември - 7-о място. Или резултатите на олимпиадата, която беше август - отпаднахме на четвъртфиналите. Каква огромна е разликата?
- Казахте за липсващите волейболисти. А как стои положението с треньорите?
- Тук проблемът е още по-сериозен. Треньорите не са мотивирани.Ако аз трябва да бъда треньор тук, няма да се наема.Ако говорим за треньори на високо ниво, имаме само един - Радо Стойчев, друг няма. Ако говорим за треньорите в школите - останаха ли школи? Да си треньор и да получаваш от 500 до 700 лв. и да не знаеш докога ще останеш, защото може президентът, който си няма никаква представа от волейбол, да те уволни... По-добре ли е, отколкото да отидеш да работиш като учител по физическо, където взимаш същите пари, но поне си на сигурна работа. Ситуацията е доста сериозна. Няма как да имаме силно първенство, при положение че нямаме състезатели, но нямаме и добри треньори.


Източник: Емил Николаев, ''7 дни спорт''