- Как се стигна до успеха в Турция и какво ви струваше той?
- Може да звучи малко стандартно и клиширано, но наистина много, много труд. Работихме много и мечтаехме да играем на финал - било то на Европейска лига или на по-голямо първенство. Убедена съм обаче, че това е една малка крачка към големите успехи, които предстоят на българския отбор. И тук е може би момента, че с момичетата сме малко разочаровани, защото в България благодарение най-вече на медиите не се разбра какво означава това - второ място в Европейската лига. Българският женски волейбол не е играл финал на първенство от какъвто да е ранг от около 30 години. Много неприятно ни бе като се прибрахме в София да прочетем заглавия от типа: „Пак ни би Сърбия", „Отново загуба от Сърбия" и т.н.
- Какво промени Драган Нешич в отбора?
- Още с пристигането на Драган се поставиха правила и първата му задача бе да промени мисленето ни. Промени начина на работа. До голяма степен се промени и желанието ни за тренировка. Лично за себе си мога да кажа, а съм сигурна това важи и за останалите момичета отиваме с по-голямо желание в залата, а по този начин дори най-тежката тренировка е лека.
- Отстрани изглежда, че сте чудесен колектив.
- Наистина е така. Всяка една от нас живее за другата. Това, че голяма част сме били съотборнички в ЦСКА в някакъв период също ни помага много. Интересното, е че не след толкова много години заедно не сме си омръзнали. Дори след завръщането ни от Турция им казах на шега: „Сега ще си почина няколко дни от вас!", но още на другия ден започнахме да си звъним и да си определяме срещи.
- Не е ли малко неблагодарна работа на либерото - винаги си черноработник, но лаврите обират точконосителите?
- Либерото е също толкова важно, колкото и разпределителят. Либерото както може да спечели така и да загуби мача.
- Като че ли играещите на този пост са малко по-луди в положителния смисъл на думата...
- Наистина е така. Ние наистина сме малко по-луди. При нас работата ни е само посрещане и защита и, когато „извадиш" една такава силно забита топка или „пусната" и след това отборът ти направи точка изригват такива емоции, които никой не може да почувства.
- Как се насочи към поста на либерото?
- Започнах да тренирам през 1995 г. волейбол. Преди това 10 години се занимавах с плуване, но разбрах, че няма развитие в онзи момент, а както се вижда и в момента. Затова благодарение и на баща ми се насочих към волейбола. Имах страхотни треньори, които ме запалиха и с огромно желание ходих на тренировки. В началото играех „четворка" и дори имам няколко награди на този пост. През 1999 г., когато влязох в женския отбор треньорът Стоян Гунчев ме сложи да играя либеро. Точно бяха променили правилата и либерото бе един експеримент от международната федерация, който се оказа успешет- Първо бе изпробвана Марина Марик, а след това и мен. И така и до днес.
- Като говорим за треньори има ли някой, който да отличиш от другите със заслуги за твоето развитие?
- Естествено Нешич на първо място. Много съм благодарна на Стоян Гунчев. Постигнахме голям успех с дубъл в България. След това италианецът Джовани Гуйдети.
- Преди няколко месеца имаше някакъв скандал с ЦСКА.
- Това беше измислица на медиите. Никога не съм имала проблем с ЦСКА и се надявам и за в бъдеще да нямам такива. Сега се разделям с отбора (б.р. отива в Локомотив Баку), но винаги ще помня, че това е родния ми клуб, който ми е дал страшно много.
- Напоследък се чувства по-голям интерес към дамския волейбол.
- За радоста наистина е така, което несъмнено ни радва, но пък веднага се появи проблем. В Габрово имаме вече страшно много фенове, които искат автографи от нас. Искат да имат нещо за спомен, но ние нямаме какво да им дадем. Една картичка нямаме. Преди последните мачове в Сърбия някой бе направил едни плакати, които свършиха страшно бързо. Сега е моментът с един правилен и добър маркетинг да се направи добра реклама на волейбола ни.