Звучи като глупаво оправдание, което да запази напрежението до мача с Англия на 4 юни на”Уембли”. След шамара в София Отмар Хицфелд каза, че надеждата умира последна. Но класирането говори друго: 1. Англия 10 т., 2. Черна гора 10 т. И после, на цяла вечност след това, са Швейцария и България с по 4 т. Край и довиждане. Само чудо може да ни качи на второто място в групата, което праща на баражите.
Хицфелд, уж аргументирано: „Докато имаме теоретичен шанс, ще опитаме всичко, за да направим и невъзможното възможно. За да спечелим в Англия, трябва да стане малко чудо. Но срещу Испания вече направихме чудо.” Защо Хицфелд е такъв оптимист? Заради дърводелската игра от първите 30 минути ли? Ето какво се случи тогава.
1-а минута – защитата заспа след един тъч, Попов стреля и замалко да уцели вратата. Хицфелд стоеше край пейката и размахваше ръце към своите да се събудят. Напразно.
Първият шанс ли? Едва в 28-ата минута. Лихтщайтер центрира към наказателното, но Щрелер се размина с топката. После се провали и Фрай. Хицфелд: „Стопроцентово положение.”
След 67 минути селекционерът пусна Дердийок, после и Гавранович. Полза нямаше.
0:0 и почти аут. Хицфелд гледа към небето, завърта се около оста си и замалко да се удари в една камера. Но неговите играчи не успяха да се спасят. Дали това не беше последният мач за Фрай, Хакан Якин и Щрелер? Гледаме ли вече към световното през 2014? Хицфелд има едно предимство пред своя ученик Лотар Матеус. Неговият договор бе продължен до 2014 още преди мача.
„Блик”
Макс Керн,
Андреас Бьони
Превод: ''7 дни спорт''