Кошмарът на „бисквитката” (нагласен мач – италиански футболен жаргон) между Испания и Хърватия се разсея, като подари на националния отбор умерен оптимизъм.
Страхът от излагация премина и сега трябва да се гледа напред. Целта, минимум класиране за 1/4-финалите, е постигната. Без много шум и тромби, но с един отбор, който би трябвало да изненада, като вдигне самочувствието си и подобри физическата кондиция. Срещу Ирландия не очаровахме, като на моменти се мъчехме срещу съперник без никаква мотивация относно класирането, но увлечен от гордостта и от страстта на своите запалянковци. Вероятно отборът, който е изградил Прандели, с всичките му проблеми, не е в състояние да поднесе 90 минути чист спектакъл, но разполага с достатъчно качества, за да има амбиции. И, много важна подробност – дава усещането, че Италия е един истински колектив, в който никой не гребе срещу останалите. В тези първи три мача от групата присъствахме на моменти с добър футбол, които се редуваха с кухи периоди, що се отнася до играта. Това се получи дори срещу Ирландия, същият този отбор, прегазен от Хърватия и от Испания. И въпреки това накрая се наложихме с 2:0, като изпуснахме и трети гол, който щеше да прогони кошмара за „бисквитката” независимо от ставащото в Гданск. Новостите, предложени от Прандели, дават добри резултати. В първите 2 мача изпитахме огромни проблеми по фланговете заради отчайващата форма на Маджо и недостатъчното приспособяване на Джакерини към прекалено защитния пост. За Де Роси няма какво толкова да се говори – в отбрана или в средата на терена, неговият принос е винаги важен. В атака имаме усещането, че редуването в използването на Балотели и Ди Натале е правилно. Защото Ди Натале успя да донесе дълбочина на играта на адзурите, изпусна гол, беше постоянна заплаха за защитата на Ирландия. А Балотели, който влезе после, се освободи от непоносимото напрежение, макар че неговото „характерче” може да струва скъпо на него и на националния отбор. Той преоткри гола, който би трябвало да се окаже тласъкът за неговото европейско, а защо не и за неговата кариера. Затова изборът на централен нападател за 1/4-финала съвсем няма да е лесен за Прандели. В момента нека да се насладим на класирането и на този корав и твърд национален отбор, който играе с голяма решителност. А това със сигурност е заслуга на Прандели.
Маурицио Компаньони,
goal.com